Тъмната страна на упоритостта или как да се справим с прегарянето

Запалена клечка

Упоритостта може да е отлично качество, но тя има своята друга, тъмна и зловеща страна. И тази друга страна е изтощението, проектирано във физически, емоционален и психически срив. Познато още като “burn out” ефект или прегряване, изтощението не е просто резултат от изключително голям стрес, а от свръх производителност, която е излезнала извън релсите на собствения, човешкия контрол.

Симптоми на прегарянето или както още е известно burn out.

Основните, разпознаваеми и най-ясно открояващи се и забелязващи се симптоми на burn out са физическата немощ, дрепресията и липсата на адекватна реакция на различни събития или ситуации. Тези симптоми обикновено се проявяват след натрупване на повтарящ се и продължителен във времето стрес. И точно думата „стрес” е разковничето. Не става въпрос за активна и продължителна работа, а за продължително излагане на неблагоприятни условия, които представляват висок риск за човека, дават му усещане за липса на контрол, подлагат го дългосрочно на несигурност, създават у него горчиво чувство, че страстта и целта му се разминават. 

Всичко това формира феномена стрес и всичко това, за съжаление, е неизменна част от процеса по преследване на определени, често високи и трудно постижими, цели.

Последствията

За изключително целеустремените хора, за тези в чиято природа и същност упоритостта е вкоренена, е изключително трудно, почти невъзможно да се отпуснат. За тях развитата към даден момент инерция, с която се работи, е нещо, на което не трябва да се противодейства, а което трябва да се използва на максимум. 

Всяко спиране, било за миг, всяко забавяне, всяко отделяне на погледа от целта, се възприема от такива хора за нещо фатално. Те са толкова вглъбени в стремежите си, че дори отказват да приемат първите едва забележими, а след това и по-ярките индикации за burn out. До момента, в който се случва непоправимото – загуба на когнитивни функции, тотален крах и изпадане в бездната на изтощението.

Как да се пренавие часовникът

Когато са пропуснати първите сигнали за burn out, а след това са пренебрегнати и по- сериозните индикации за това, е крайно време да се вземат мерки. Така или иначе, обикновено в този случай човекът изпада буквално в нефункционалност и не само, че не може да продължи да действа по начина, по който го е правил, но изобщо не може да предприема каквито и да е действия, свързани с каквото и да е. Това е моментът, в който часовникът- физически, психически и емоционален- трябва да се пренавие, при това по правилния начин, с подходящите средства и лостове. От начина, по който се случи това условно пренавиване, зависи крайният резултат и продължителността на процеса на възстановяването от burn out.

Стратегии за възстановяване

Стратегиите за възстановяване след burn out се делят на пасивни и активни. Пасивното възстановяване е свързано с обикновена почивка, релаксация, такава каквото обикновено хората прилагат в ежедневието си. То включва елементарни неща като гледане на телевизия, консумация на алкохол и вкусна храна. НО, алкохолът има вредно въздействие върху съня, а телевизията- върху мозъка, тъй като го поддържа активен по един необичаен начин. А влошен сън и необичайна мозъчна активност не могат да бъдат фактори за истинско възстановяване след burn out. Истинското възстановяване изисква настройване на мозъчните вълни в алфа диапазона.

Активното възстановяване, от своята страна, позволява т. нар. „изключване” на мозъка, което му позволява да изпраща съответните сигнали към тялото, с което пък същото това изтощено тяло да започне да се възстановява. С „изключването” на мозъка, той първо подава знак на тялото да се освободи от хормоните на стреса, след това преминава в алфа диапазон, на по-късен етап в делта диапазон, а накрая се освобождава от цялото натрупано напрежение и съответно от burn out-a. За тези, които не могат да контролират процеса по-активно възстановяване самостоятелно, има различни подпомагащи опции като хипербарни камери, уреди за сензорна депривация, микробиотично хранене и други. Но те не са задължителни, тъй като активното възстановяване може да се случи в няколко прости и лесни стъпки.

Стъпки за активно възстановяване

Три са стъпките, с които човек може по естествен начин, без излишен натиск да премине към активно възстановяване след burn out. Това са наистина елементарни действия, чиито резултати обаче не са никак елементарни, а напротив – могат да променят човека.

Стъпка първа: осигуряване на качествен сън

Качественият сън е дълбокият сън, който пренася мозъка на делта ниво, което има решаващо значение за възстановяване на основните функции на мозъка и подсилване на други, като например способността за учене, за възприемане, за запаметяване. За да бъде сънят дълбок и добър, той трябва да се случва в напълно затъмнена среда, при ниски температури и без вредни дразнители като включени в електрическата мрежа устройства, екрани, мобилни телефони и други. Например, светлината излъчвана от екрана на мобилен телефон е в същия честотен диапазон като дневната светлина, което влияе негативно на способността на мозъка да се изключи напълно. 

Качественият сън е и достатъчния по продължителност сън. Докато повечето хора се нуждаят от 7 до 8 часа непрекъснат сън, то за други количеството задоволителна продължителност на съня е по- кратко. Всеки трябва да избере времетраенето на съня, съобразно своите лични нужди.   

Стъпка втора: възстановяване на нормалните функции на тялото с активности

Различните активности, които се провеждат са от голямо значение за освобождаване на стреса от тялото, на физическо ниво. Възстановителна йога, тай чи, дълги усамотени разходки сред природата, солни бани, СПА процедури, хидромасажни и сауна терапии, традиционни и съвременни антистрес терапии за тялото – всичко, което облекчава усещането за напрежение в тялото и освобождава неприятното чувство за напрегнатост и необратимост, е подходящо. Три процедури или сесии в седмицата, с продължителност от около 45 минути са достатъчни.  

Стъпка трета: поставяне на кратка пауза 

Всеки организъм има възвратна точка, точка на нулиране, предел, в които трябва нещата да се поставят на пауза. Тази пауза може да е просто оттегляне от активен социален и работен живот или почивка в уединение, или кратко ненатоварващо пътуване, или уикенд на активно четене. За всеки този момент на пауза, на бягство от всичко може да бъде с различна продължителност и през различен период.

Осъзнаването на проблема с burn out е първата крачка към решаването му. Може би дори най- важната. В краткосрочен план хроничният стрес, който стои в основата на прегарянето пречи на когнитивните функции и води до некачествени резултати от работата. Което може би не звучи толкова страшно. Но в дългосрочен план, това изтощение води, доказано, до отрицателни дълготрайни неврологични проблеми, които могат да се проявяват в проблеми с паметта и дори загубата ú, тежки емоционални сривове, нарушени функции на мозъка и тялото, загуба на способност за рационално и/ или аналитично мислене и много други.

Казват, че признатият грях е половин грях. Може смело да се допълни, че осъзнатият burn out е неутрализиран burn out.    

Снимка: Anne Nygård @polarmermaid / unsplash
Това е превод на статията The dark side of grit от Steven Kotler