Половинчати усилия = половинчати резултати

Жонгльор

От известно време си размишлявам върху половинчатите усилия и резултати.

 

Стигнах до следния извод

 

половинчати усилия => половинчати резултати => (ограничено) вярване, че усилията не си струват => намаляване на усилията => край/отказване

 

Независимо дали го осъзнаваме до голяма степен резултатите зависят от усилията ни, а не от закони за привличане и др. 

Може да е много странно и очевадно това твърдение, но си е така.

Трябва си човек да осъзнае начина си на мислене, за да може да промени нещо.

 

Понякога човек полага малко усилия, когато сферата е нова и е нормално първите стъпки да са плахи. След време може да ускори крачката.

Трябва човек и да преодолее разни остарели схващания, като ако не разбираш нещо не пробвай или не се занимавай.

 

Също може да има хора около теб, които да виждат само пречките и проблемите във всяка цел/проект.

 

Страхът от провал/промяна също водят до полагането на малко усилия.

 

В на началото резултатите най-вероятно ще са минимални, което е нормално, но има риск вътрешното гласче да обади и каже – “видя ли, казах ти, че нищо няма да стане”, и да се опита да те спре. 

Явно примитивният мозък се опитва да те предпази от някакви фалшиви заплахи, като те държи в зоната ти на комфорт.

 

Може би ще си зададеш въпроса – защо да правя усилието.

Осъзнавайките този модел на поведение, ще можеш да разпознаеш момента, ако си на път да се откажеш. Важно е да упортстваш, защото само така можеш да имаш успехи, които да ти донесат удовлетворение.

Обикновено човек си проявява определени навици в различни сфера от живота си. Ако нямаш постоянство, в една сфера, най-вероятно това е така и за друга.

 

Какво нещо би направил/а, ако знаеш, че няма начин да се провалиш?

 

П.П. ако има какво да добавиш, сподели го в коментар.

снимка: juan pablo rodriguez / unsplash.com: umyBR1m5MRQ

Отлагаш ли хубавите моменти?

if not now, when? ако не сега, кога? author: brett jordan

Сигурен съм, че всеки от нас си е направил равносметка през последните месеци за нещата, които е можел да прави преди, а не ги е правил. Примерно: пътуване, семейни събирания, конференции, повече изизания с приятели, танци и др.

Ако си от хората, който е пил с пълни шепи от живота, чудесно🙂 Сподели под статията местата, които си посетил/а или нещата, които си направил/а, за да вдъхновиш и другите да помечтаят и да изживеят и те част от твоите емоции.
Това време ми даде една нова перспектива за живота.
Можеше да пътувам всеки месец до различна страна и от там да си работя по моите бизнеси за няколко седмици и да разглеждам. Все пак предпримачеството иска да платим голяма цена, но си има и своите преимущества, като свободата и ограничения, колко може да печелим.
Новата деиствителност ни кара да осмислим доста от нещата и да се пренастроим. Колкото и да е неприятно, има неща, които се налага да приемем.
Поглеждайки назад всичко е много ясно, какво е трябвало да направим.
Може би с времето сме ставаме по-умни?🙂
На английски има много подходяща фраза – hindsight is 20:20, което значи, че виждаме кристално ясно след време, а когато сме били в “ситуацията” сме се чудили как да постъпим.
Няма много полза да мислим за миналото, освен да си извадим някаква поука.
Въпросът ми е какво можеш да направиш точно сега и в този момент?
Идеята е, след 1 година да си кажеш добре, че направих/започнах нещото, което доста време отлагах.
Това може да е започване на личен блог/влог, нов бизнес, електронен магазин, или нещо свързано с ръчна изработка?
Само ти знаеш, какво искаш и за какво мечтаеш.
Тръгни към своя връх днес 🙂 и ще се видим на върха!

Какво научих след първотоначалното пускане на най-новия ми бизнес – StaticOptimizer

Изстрелване на ракета

Това са част от уроците, които научих:

– Рано или късно, човек трябва да пусне продукта си на бял свят.
– Колкото по-рано, толкова по-добре, защото част от мненията на хората, могат да дадат посока за бъдещото развитие на продукта.
– Критика ще има и това е нормално и даже трябва да се приема положително. Все пак някой е отделил време да помисли.
– Информация за конкурентите, които бях пропуснал
– Запознах се с един от конкурентите и може да си партнираме след време.
– Приемане на критика по-добре

 

Социален проект: Интернет седянка / баба chat

Проблем: Става студено и бабите ни няма да могат да се събират пред блока, за да си говорят.

Решение: да се създаде платформа (web и мобилни приложения), която с един бутон отваря виртуална „стая”, в която бабите могат да си говорят (само аудио). Пред блока може да има разпечатана информация, как могат да ползват платформата и също номер на стая за блока.
Приложението трябва да може разботи в браузер и с мобилно приложение с един бутон.

 

Един от основните въпроси е как може да мотивираме бабите да стигнат до платформата и/или пуснат приложението.

Софтуерът, който ще се ползва и разработва ще е с отворен код (GPL) и достъпен в Github. По този начин всеки ще може да помогне с каквото може.


Цена / Пари / Хонорар
: Pro Bono / безплатно / доброволни начала.
Идеята е всеки да отдели и дари част от времето си за каузата.
Точно за това е и идеята софтуерът да е достъпен в github и да е с отворен код.

Защо да се включа в проекта?

  • В екип се научава доста повече, в сравнение с изолираната работа
  • Човек се запознава се с интересни и мотивирани хора
  • Възможност за създаване на нови приятелства
  • Научава нови технологии и подходи на работа
  • Един проект фокусира и тества знанията и уменията
  • Потенциална възможност за бъдеща работа по бъдещи (платени) проекти


Ще трябват:

  • Дизайнери
  • Системни администратори
  • Програмисти (backend & frontend)
  • DevOps
  • Маркетинг специалисти
  • Специалисти, който имат опит със записване и възпроизвеждане на аудио
  • Спонсори
  • Сървъри

Техническа част:

Ще трябва по някакъв начин да може да се записва аудио от компютър/устройство, да се изпраща до сървър, който да разпраща до другите участници. Трябва да се измисли нещо, за да няма микрофония или „ехо”.

MVP (Minimal Viable Product) може да бъде и като гласова поща.

Други възможни употреби на проекта

  • да си говорят хора по съседски
  • да се оставят гласови съобщения по съседски
  • запознанства

Потенциални имена на проекта:

  • Internet Седянка
  • Баба чат
  • Съседски чат
  • Клюкарник

Как да участваш в проекта

Попълни следния формуляр. Ако имаш въпроси и предложения пиши на svetlio@orbisius.com

Нещата могат ли станат ли или не? Има ли начин или няма?

Следната публикация ме вдъхнови да направя този епизод.

Milen Ivanov, директор на Founder Institute [ https://fi.co/ ] и основател на други бизнеси.
Milen Ivanov

https://www.facebook.com/milen.barovski/posts/10158822714578506

“Все повече се убеждавам, че основните предимства, които един стартап има пред големите установени корпорации в борбата за създаване на иновация и превръщането и в бизнес са “скорост” и “гъвкавост”. А те от своя страна са захранвани от енергията на мотивацията на предприемачите и тяхната отдаденост. Основен индикатор за потенциален неуспех е продължителността на фазата от момента на “идеята” и “изкарването на първоначална версия на продукт/MVP” , който може да бъде тестван от реални клиенти. Основната причина за това е, че междувремено предприемачът се занимава с нещо друго (напр. платена работа или ходене по стартап събития) и прекарва значително време във формулирането на извинения защо другите са му виновни. За различните сектори приемливата фаза на умуване/протакване е с различна продължителност. Има и изключения. Имате ли примери за такива в България – тоест предприемач прекарва 3-5 г . на фаза идея и после успява като изгражда бизнес, който е конкурентен на големите компании?”

 

 

P.S. Изглежда, че приема на Founder Institute тази година ще бъде виртуален и се казва Balkans Virtual 2020.

Програмата е много добра и човек се среща с други предприемачи и може да получи добра обратна връзка за своя бизнес.

Аз не успях да изкарам програмата до край, но дори и за няколко месеца се запознах с много амбициозни хора и идеите ми претърпяха доста промени.

Краен срок: 18 Октомви, 2020.