Искаш ли 2019 да бъде велика година?

  • Изхвърли нещо.
  • Промени нещо.
  • Опитай нещо ново.
  • Наспи се.
  • Лягай рано, ставай рано.
  • Прави неща, които те предизвикват.
  • Бъди смел.
  • Бъди благодарен.
  • Бъди търпелив.
  • Избягвай негативни хора.
    Направи план и го следвай, ако се наложи промени го.
  • Вярвай в себе си.
  • Повтори всичко от начало.

Задаваш ли си качествени въпроси?

Задаваш ли си качествени въпроси?

Съзнателно или не, ние си задаваме въпроси постоянно.

Аудио версия на статията

От известно време забелязвам, колко е важно човек да си задава правилните въпроси, защото въпросите отвеждат мисълта ни в определена посока.

Въпросите могат доста да помогнат, когато се опитваме да покажем своята гледна точка или да проверим дали сме разбрали нечия гледна точка.

От време на време си задавам въпрос: какво е нещото, което мога да направя в този ден, за да бъде той успешен или какво мога да подобря в себе си, в работата си или в начина, по който виждам нещата.

Задавайки си дори и най-простите и на пръв поглед незначителни въпроси кара мозъка ни да търси и намира информация.

Дори и да си зададем въпроса защо правим нещата, които правим това сякаш ни пробужда. Сещам за се Mel Robbins, която пропуляризира правилото на 5-те секунди. Идеята е да броиш 5, 4, 3,  2, 1 и след това да направиш нещо. Тя така е започнала да става от леглото, когато алармата се е включила и е спряла да се излежава и отлага нещата.

Въпросите ще ни помогнат да си дадем сметка дали правим нещата на автопилот или наистина имаме добра причина. Добре от време на време да помислим дали не е време да сменим „курса”, по който сме тръгнали, защото животът се променя и нашите интереси също. Глупаво е да следваш стар план при условие, че нещата са се променили. Той би те отвел някъде, където може би не искаш вече да отидеш.

Много е важно да си задаваме градивни въпроси, защото винаги ще получим отговор, а и в повечето случаи може да повече от един.

Ако се питаш: „Защо все на мен ми случва нещото Х?”, „Защо не мога да сваля или кача килограми?” и тн. Мозъкът ще отговори на тези въпроси с (негативни) отговори, които ще предизвикат мисли и те от своя страна ще предизвикват негативни емоции и тези емоции предизвикват действия или бездействия.

Това с мислите > емоциите > действията го чух в The Life Coach School на Brooke Castillo.

Поради тези причини е добре да формулираме въпросите си положително.

Какво нещо мога да направя, дори и малко да е, за да ми помогне да напредна в дадена сфера.

Пример/цел №1: сваляне на килограми (или по-точно 200гр).

Можеш ли да ползваш стълбите, вместо ансансьор? Може първо да това да бъде на слизане за няколко месеца и след това да позлваш стълбите на качване.

Можеш ли намалиш порцията си? Можеш ли да забавиш времето за хранене?

Пример/цел №2: Искам да чета повече? Колко повече? 5 страници на ден.

Можеш ли да си вземеш електронен четец (kindle?) или да си инсталираш в телефона epub/mobi/pdf четец и така да четеш, докато чакаш нещо. Това може да е за транспорт, поръчка в ресторант или преди среща. Аз съм писал статии и чел десетки страници точно в тези моменти. Ако четеш през телефона, ще трябва да пребориш изкушението (поне да е в 50% от случаите) на социалните мрежи, които са направени да стимулират любопитството.

Какъв въпрос ще си зададеш днес?

Вземи хубавото от родителите си

Като малък майка ми казваше:

вземи най-хубавото от мен и баща ти.

Бях малък, но си спомянм тези думи сякаш бяха вчера. Никой не е съвършен и си има трудни моменти и това е нормално.

Толкова съм благодарен за тези думи, защото така доста отрано можех да преценя, кои родителски примери да приема и кои не.

Когато сме малки се опитваме да „попием“ информация за света от всякакви възможни източници. Може би това си е част от инстинкта за самосъхранение.

Тази идея започнах да я прилагам навсякъде. Като се запозная с нови хора или когато съм с с приятели следя за интересни навици и/или начин на мислене и преценям дали нещо би ми било полезно вбъдеще.

 

Ти какви ценни съвети получи от твоите родители?

 

 

Сомосаботираш ли се?

Хората сме едни от най-умните същества, но защо понякога правим неща, които знаем, че не са добри за нас, и даже глупави?
Защо го правим?
Примерно:  ядем храна която не е полезна, преяждаме, събираме се с неподходящи хора, пушем, прекалянаме с пиене, губим ценно време?

От къде идват ограниченията?

На какво ли се дължат?
Дали това се дължи на лоши и ограничаващи вярвания и/или също на културата в която живеем?
Със сигурност сте чували някои от следните фрази:
  • „Няма пълно щастие“ <= Кой го казва и защо?
  • „Сега ти е времето?“ <= Защо? По-лошо ли ще стане след време?
  • „Човек може да забогатее само с измама“ <= Знаеш ли как работят бизнесите?
  • „Някой за да спечели, друг трябва да изгуби“ <= Знаеш ли как работят бизнесите?
  • „Дай ми пари, не ми давай акъл“ <= ти ако нямаш „акъл“, най-много да изхрарчиш парите.
  • „Ако не разбираш, не пипай“
  • „Провалите са много лошо нещо“ <= тук има изключения, като дрога, нанасяне на вреда на някой и др.
  • „Какво ще кажат хората“ <= някой беше пуснал отговор във социалните мрежи: „И какво казаха хората?“
  • и др.
Всеки има навици и вярвания, които го ограничават. Дали ги съзнава или не те са там.
Още от много малки докато растем си създаваме представа за света интерпретирайки света около нас и държанието на хората – родители, роднини, приятели и случайни хора.

Защо е важно човек да работи над себе си?

Навиците и начина ни на мислене ни следват като сянка цял живот, където и да отидем. Това е и хубаво, и лошо.
Това може да са ограничения за пари, приятели , щастие, образование или като цяло преобладаващо негавинно мислене, маскирано, като реалистично мислене.
Да промениш каквото и да е изисква работа, а и е малко страшничко човек да се вгледа в себе си, но си струва.
Ако човек се старае да се подобрява във всички области от живота като изгражда добри навици, положително мислене и се среща с хора, които също са тръгнали в същата посока – това значително ще му подобри начина на живот и удовлетвореност от живота като цяло.
Това изисва човек да поеме пълна отговорност за своя живот (потърси Tom Bilyeu, Jocko Willink, Grant Cardone)за емоциите си, мислите и решенията си т.е. каквото и да се случва лично той/та е отговорен и по този начин може да направи нещо по въпроса.
Голямата награда е от всичките тези усилия е, че човек ще бъде по-удовлетворен, щастлив и успешен (във всички форми).
Когато човек е щастлив той/тя това ще активира своите таланти и може да обогати света.
Огледай се сега около теб и виж колко удобства (телефони, коли, маси, сгради, музика) има около теб.
Всичко това е създадено от смели мечтатели преодоляли своите страхове.
Искаш ли и ти да си като тях?

Какво ще стане ако нищо не направим?

Всичко е преходно. Времето ще отмине, също и възможностите.
В книгите за успех пише, че човек след време най-много съжалява за пропуснатите възможности, а не за когато се е опитал и не е успял.
Най-богатото място е гробището, защото има толкова много нереализирани мечти.
– Лес Браун

Как да открием какво ни спира?

Най-вече хората не предприемат действие или се разколебават малко преди да го предприемат. Знание, съчетано с бездействие. Каква е ползата от това да го знаеш ?
Мел Робинс популяризира правилото за 5-те секунди, при което отброяваш назад от 5 към 1 и действаш.
Когато човек предприеме действие в този кратък момент изпреварва част от мозъка, която се опитва на всяка цена да ни предпази от опасност (въображаема или реална).
Според мен родителите до някъде са отговорни за първите седем години и най-много вторите седем години. След това всеки сам трябва да си поеме своето (само)възпитание и превъзпитание и да изкорени грешните схващания, навици и да си създаде нови.
Ако вярваш, че образованието е безсмислено, то няма да положиш усилия в тази посока.
Възможно е качеството на образованието да се е понижило, НО в днешно време има изключително много начини човек да се образова. Има много онлайн платформи за обучение, статии, подкасти и човек можеш да научи много и полезни неща…. стига да осъзнае и да отдели нужното време всеки ден. В повечето случаи времето във фейсбук е пропиляно.
Имаш ли нещо полезно да добавиш?

Създаваш или критикуваш?

идея

Бележка: Това е превод на статията на Nathan Barry – „BE A CREATOR, NOT A CRITIC” – http://nathanbarry.com/critic/

Аудио версия на статията:

 

Видео

Преди години направих важен избор: винаги ще бъда създател, а не критик.

Това може да звучи, като очевиден избор, но в днешно време често отдаваме много повече  внимание на критика, отколкото той заслужава.

Въпреки, че весеки създаващ се стреми да постигне определено ниво на качество, независимо дали е начинаещ или професионалист, все  ще се намери човек, който само чака да критикува.

Критиката получава внимание. Понякога тя е остроумна, точна, рязка, и дори заслужена, но в повечето случаи не е необходима.

Един приятел беше разкритикуван в Twitter за неправилно тълкуване на фраза и тогава Ryan Delk ми каза: „Реших преди години, че винаги ще бъда на страната на създаващия“.

Тази фраза ми направи силно впечатление и аз също реших в този момент, че винаги ще бъда от страната на създаващия.

Това означава да не критикувате идеята за ваш продукт, да не се оплаквате от бъгове, печатни грешки или лош дизайн. Вместо това осъзнайте, че сте се осмелили да създадете нещо, и това трябва да се насърчава. Въпреки, че все още не е на професионално ниво или доста под пълния ви потенциал.

Градивната критика е много важна за израстването. Като творци се нуждаем от нея, а не от онзи които ни се подиграват, когато леко се препънем.

Не критикувайте всяко ново нещо. Вместо това изберете да бъдете творец и създайте бъдещето!

Бележка: Това е превод на статията на Nathan Barry – „BE A CREATOR, NOT A CRITIC”