Аудио версия на статията | Видео версия на статията

Преди 1-2 седмици попаднах на това видео, което ме накара да се много замисля и ме вдъхнови да напиша тази статия:  Why you don’t get what you want; it’s not what you expect | Jennice Vilhauer | TEDxPeachtree

Изгледайте видео, ако трябва два пъти и ако трябва на бавна скорост. Доста добро е.

От време на време си правя разбор как съм постъпил в дадена ситуация и преценям дали добре съм направил или мога да подобря нещо. Забелязах и аз, че действията ми са пряко свързани с резултата, който очаквам, а не с това, което искам. Формулата е:

очаквания + действия = резултат

Например: отлагал съм да напиша дадена статия, защото съм си мислел, че няма да е достатъчно полезна, но самият процес по писането се подобрява с постоянство. Също решавам да не създам или да не пусна даден софтуер, защото има вероятност да няма интерес, съответно да не пускам рекламна кампания, защото нямам идея дали ще е успешна. Всички тези неща са в категорията на личните ограничения, които всеки от нас има. Ние всички имаме лични ограничения. Осъздаваме някои от тях, а други не. Осъзнаването става, като се наблюдаваме отстрани без да се критикуваме.

От всеки от нас зависи, дали ще ги преодолее с осмисляне и действия или както Tony Robbins казва – масивни действия. Когато не полагаме достатъчно усилия, това ще рефлектива негативно върху резултатите. Винаги е така и така ще бъде. Никой не може да ни обещае, че след всяко действие ще има успех, но аз мога да гарантирам, че без усилия и действия нищо няма да се промени. Няма нищо общо с късмет.

Понякога ние трябва да „видим” нещото в съзнанието си, за да повярваме, че е възможно, а друг път трябва да видим нещата нещата на живо, за да повярваме вътрешно.

Очакването е вярване, че нещо ще се случи или няма да се случи.

В повечето случаи в живота, ако човек премахне емоционалния заряд от дадена ситуация, ще осъзнае, че има доста варианти, които даже са с еднаква вероятност да се случат.

Какво ще стане, ако нищо не направим?

Ако нищо не направим, тези лични ограничения ще си стоят там и ще ни спъват в живота, докато сме живи.

Може да си го представим, сякаш имаме няколко дръпнати ръчни спирачки, а същевременно искаме да вървим в някаква посока. Възможно е да се движим, но няма да е ефективно и продуктивно.

Има ли видове ограничаващи мисли или вярвания?

Личните ограничения може да са от всякакъв тип и област. Може да са свързани с парите, които можеш да печелиш, с човека до теб или връзката, която искаш да имаш, с тялото, което искаш да имаш, с живота, за който мечтаеш, с езиците, които искаш да научиш.

Чудно ми е защо от много години насам все някой ще се изкаже негативно за езиците като френския или немския. Според мен това чуват децата от родители си или от приятелите си, които са го чули от своите родители. Това би го казал човек, който не желае да се развива, който не иска да се натоварва излишно и най-вече не е пътувал много извън родния град или по света.

Относно последния пример с езиците:

Ако подаднеш в ситуация, в която животът ти зависи от това да проговориш даден език, ще го направиш ли?

… или ако някой ти обещае $1,000,000 долара, за да научиш и проговориш френски или немски или дори китайски ?

Mалко ще са хората, които ще откажат такава оферта. Даже през ум няма да им мине да се усъмнят, че могат да го постигнат.

Информацията е сила, само ако е приложена, иначе е безполезна.

Аз вярвам, че ние самите си създаваме своите възможности със смелите решения, които взимаме всеки ден.

Какви са твоите очаквания и какви действия смяташ да предприемеш сега? Какво правиш, за да ги промениш?

Можеш да споделиш в коментар.

На 11 декември ни беше втората среща „На Върха”.

Доста добър разговор се получи. Бяхме 4 човека. Този път си поприказвахме на вино. Събирането си беше след работа (19:30) и това се оказа много добра идея (мерси Любо!).

Говорихме на различни теми – за спорт, за релаксиране, взаимно си дадохме идеи кой какво може да подобри в работата си.

Имаше различни гледни точки и това е хубаво, защото ни разширява нашата представа.

Ванката от Офис Масажи Relaxea показа акупресурни точки, с които човек може да се изчисти от стреса и главоболието.

Областта, в която аз ще работя в следващите месеци е да започна да делегирам все повече. Оказва се, че отнема изключително много време да направиш нещо велико сам.

Жовотът ни предоставя уроци всеки ден, ако само внимаваме доста нещата ще научим. Защо да не си ги споделяме тези уроци и да си направим живота по-лесен? От това можем само да спечелим. Тези срещи са доста полезни и обогатяващи.

Джим Рон беше казал:

Ние сме средно аритметичното на 5-те човека, с които най-много общуваме.

Ако се интересуваш от личностно развитие и/или бизнес и искаш да намериш нови приятели заповядай на следващото ни събиране през януари 2020.

Борислав Арапчев вчера сподели следното: https://www.facebook.com/borislav.arapchev/posts/10156752798573663

Умението на човек да разрешава конфликти в семейството си – това, всъщност, е умение да ражда здрави деца и да ги възпитава правилно.

Детето интуитивно подражава на родителите си. Трябва да се конфликтува съгласно висшите закони на Вселената – закоите за единство и борба на противоположностите.

Родителите трябва винаги да съхраняват уважението си един към друг, да не крещят и да не се унижават или оскърбяват един друг в присъствието на детето, да демонстрират любов, топлота и грижа. Но, едновременно с това, могат да изясняват отношенията си.

Съвършенно безконфликтното семейство е също толкова неблагополучно, колкото онова, в която при всеки повод избухват конфликти. В безконфликтното семейство детето манипулира родителите си, като се опитва да управлява света буквално няколко месеца след раждането си.

Без умение да конфликтува човек не може да се развива. Правилно разрешения конфликт – това е обединяването на противоположностите, тоест развитие. Когато хората конфликтуват, при тях не трябва да има желание да подтиснеш и подчиниш другия, – те трябва да се обединяват против общите проблеми. Трябва да отстъпват на опонента си, да се съгласяват с него, да възпитават и него, и себе си.

С.Н.Лазарев “Преодоление гордыни”

Започнах да чета една книжка, която Ани ми даде – „Заслужавам най-доброто” от Лучия Джованини.

Има доста интересни идеи.

Пасажът, който ме накара да се замисля беше пример с едно дърво.

Дървото дава плодове и ко не оберем плодовете му те ще паднат на земята и ще изгният.

На следващата година цикълът ще се повтори.

По същия начин става и с нашите идеи. Ако не си ги записваме те изчезват.

Записването е първата стъпка, но много важна стъпка.

Когато си записваме идеите, ние освобождава място за още идеи.

След като сме си ги записали може да ги подредим по приоритет и да преценим да работим само по онези, които ни вдъхновяват най-много.

Оставяш ли идеите ти да изгният?