Почти всяка сутрин слушам интересни видеа, след като се събудя и си Тони Робинс спомена, че щастието е прогрес – (progress equals happiness). Трябва да напредваш в дадена област (една или повече), която е важна за теб. В най-добрия случай, това трябва e всеки ден, за да се чувстваш щастлив.

Зададох си въпроса. Как мога да направя така, че да напредвам почти автоматично всеки ден. Отговорът дойде моментално.

Когато човек вижда нещата под една или друга визуална форма, става наясно, какво има нужда от промяна.

Преди няколко седмици реших да си направя експеримент. Направих таблица, в която написах нещата, с които искам да напредвам. Идеята беше само да си отбелязвам неща без да се критикувам или упреквам, ако нещо не съм го направил дадения ден.

Реших да ползвам една таблица с дните от седмицата, а не календар, че ще трябва да принтирам често. След като направя даденото действие слагам отметка в дадената кутийка. Пиша с молив, за да мога да изтривам, ако случайно маркирам грешен ден.

Отбелязвам само това, което съм направил. На моменти се улавям, че искам да добавя чавка веднага след като съм направил действието. Чувството е много добро.

Това ми помага да видя визуално дали напредвам във важните неща за мен.

Аз описах следните неща:

• Медитация (mindfulness)
• Спорт
• Танци
• Лицеви опори
• Коремни преси
• Да пиша поне 100 думи на ден
• Да създам едно образователно видео (маркетинг за мой продукт) на ден, дори и да е една минута.
• …
• и др.

Можете да си нарисувате таблицата или да свалите файла.

• PDF format (трябва да го принтирате) : https://www.dropbox.com/s/og23kwbgbmakbrz/NaVarha.com_activities_progress_table.pdf?dl=1
• Excel format (можете да редактирате) : https://www.dropbox.com/s/snihqqxr7xjur1y/NaVarha.com_activities_progress_table.xlsx?dl=1

По какъв начин ти подхождаш, за да напредваш и да се развиваш?

В последно време много ползвам кайзен подхода. Започнах да ценя малките стъпки. Така може да сгъна една дреха, да измия една чаша, да напиша 2 реда код. Толкова много улеснява мисленето.

Ето идеи:

1. Изкачване на стълбите до 2-ри етаж;
2. Паркиране на колата по-далеч от входа на магазина…за да има още малко вървене на цялото семейство;
3. Слизане по стълбите;
4. Ако искате да свалите някой друг килограм, намалете порцията с две лъжици;
5. Ако ви се яде шоколад, отчупете си едно парченце и оставете останалия шоколад в хладилника :);
6. Ако ви се хапва десерт, хапнете половината, а другата половина споделете с някой или оставете за после. В днешно време има достатъчно храна и не е нужно да робуваме на стари бабешки навици и суеверия за късмет в яденето. Кой го е доказал това? Късметът е резултат от усилията, знанията и възможностите, но това е тема за отделена статия.

Успех!

П.П.: Изразявам благодарности на полицай от граматическата полиция Х. Димитрова за залавянето на грешки, които са се опитали да нападнат граматическото качество на тази статия.

В блога „На Върха“ има грешки. Чудесно!

Няколко „полицайки“ от „граматическа полиция“ ме попитаха защо има грешки в блога?

Краткият отговор е: защото когато правиш каквото и да е, грешките са част от пътя.

Те са доказателство, че си готов да вървиш по път, който е неясен и не знаеш къде ще те отведе. Някои може да не разбират или да не одобряват … готов си да изследваш.

Грешките са етикет, който слагаме на неща, които са различни от общоприетите, или резултатът е различен от очаквания.

Този, който не се осмелява да направи нещо, той не прави (видими) грешки. А бездействието каква стратегия е?

Много хора не правят нищо, за да не бъдат критикувани. Страхът от критика е нещо много страшно за много хора.

Може би това датира от времената, когато хората са живели в племена. Ако направиш грешка, това може да се окаже фатално за теб или друг от племето ти.

Нека се върнем в днешно време и конкретно за статиите.

Толкова ли е фатално да има изпуснати запетайки в една статия? Бих казал в 99% от случаите – не!

Ето за всички „граматически полицаи“, които се радват на редките случаи (1%), в които е важно да има запетайка.

Пример 1:

Баба ми беше разказвала една притча за човек, който е трябвало да бъде съден.

„Да се обеси не, да се помилва“ – човекът да бъде пощаден

„Да се обеси, не да се помилва“ – присъдата ще се изпълни

http://www.jivotatdnes.bg/nachalo/news/layfstayl/pritcha-za-zapetayata-i-neynata-vazhnost

Един беден селянин, който имал многолюдна челяд, бил принуден да открадне гъска, за да нахрани домочадието. За зла участ го заловили и го изправили пред съда. Явили се двама царски съветници – първият бил на страната на правосъдието и говорил колко страшно престъпление е извършил селянинът. Докато слушал пламенната тирада на обвинителят царят отсякъл „Да се обеси!“. Писарят, който записвал случващото се в залата също записал „Да се обеси“.

След това обаче заговорил вторият царски съветник. Говорил за това как селянинът досега винаги е бил порядъчен, как е работил дълги години за царя, как жена му е умряла от страшна болест и е посегнал да вземе чужда собственост , защото у дома го чакат гладни дечица. Бил е в безизходица. Разчувствал се владетелят, размислил и отменил предишното строго наказание:  „Не, да се помилва“. Писарят чинно добавил:

„Да се обеси, не да се помилва!“

И така, на другият ден бедният селянин, въпреки че бил помилван от царя, увиснал на бесилото. Присъдата била изпълнена точно така, както била записана – дума по дума…със сгрешени запетайки.

Извода оставяме за онези, които смятат, че няма абсолютно никакво значение къде поставят запетаята.

Пример 2:

“Let’s eat, Grandma” – Бабо, нека да ядем

“Let’s eat Grandma” – Нека да изядем баба

Това поражда въпроса – кое е важното за читателя и какви са неговите приоритети?

Целта е да вникне и разбере идеята, която е споделена в статията в следствие на преодоляни трудности и житейски уроци или активно да търси грешки, които галят егото му?

Измамно е усещането за превъзходство, когато критикуваш или търсиш грешки в нечия работа или някого. Истината е, че хората винаги ще имат различно мнение и/или ще критикуват, независимо какво правиш. Всеки си е в правото да има мнение и вкус за нещата. Така трябва да бъде. Без мнение е още по-лошо.

Решението е – човек да си изгради „по-дебела кожа” и да върви смело по пътя, който е избрал. Кое е по-важно за теб – твоето лично мнение (за теб самия) или мнението на другите?

Ти кога за последно си позволи да сгрешиш или да бъдеш смел/а, като пробва нещо ново?

П.П.: Изразявам благодарности на полицай от граматическата полиция Х. Димитрова за залавянето на грешки, които са се опитали да нападнат граматическото качество на тази статия.

Това е една много голяма и амбициозна тема. Ще опитам да я развия и да споделя уроците, до които аз съм стигнал до момента.

Тази статия ще я обновявам периодично. Ако имаш да споделиш нещо полезно напиши коментар. После ще те цитирам в книгата 😉

Сподели уроци, които лично си научили и преживял/а. Ако има нужда нещо да се коригира (подобри) пиши.

Граматици: след като откриете стотици граматични грешки, липсващи запетайки изпрате ми сгрешения параграф (Word документ) и после коригирания. Ако може и малко обяснения да включете ще е добре за да преценя гледната Ви точка. Използвайте стрницата за контакт https://navarha.com/contact/  за тази цел.

Какво искаш от живота?

Първата стъпка е да прецениш какво искаш от живота.

Какво значи успех за теб: пътувания, пари, приятели, любов, свободно време или всичко това едновременно.

Някои ще кажат поредното клише – че нямало пълно щастие: от къде знаеш това? този, който го казва е с ограничено мислене, липса на въображение и не се развива, но това е друга тема.

Най-добре нещата да ги напишеш на лист хартия или да си направиш dream collage (колаж на мечтите), които са снимки, които да са свързани с целите ти.

Моят колаж на мечтите съм го сложил в папка с различни страници за да мога да го разнасям по-лесно. Целта ми е поне един път да го преглеждам на ден.

По този начин цякаш подсъзнанието виждайки тези картини ми помага да взема решания, които ме насочват към моите цели.

Като всяка амбициозна цел трябва ти план. Както няколко успешни хора го бяха казали никой не става успешен по случайност.

За да разбереш какво искаш от живота си иска да отделиш време за размисъл.

Можеш да потърсиш Mind-fullness в YouTube [ Ю тюб, а не ю туб 😉 ].

Много е важно да си наясно какви върхове ще изкачваш защото това е твоя живот и ти определяш правилата в него.

Имаше една приказка ти можеш да изкачкваш една стълба, но ако се окаже опдяна на грешната стена може да е малко разочароващо, НО с правилната нагласа и отношение това няма да е проблем. Човек научава нещо ново от всяко предприето действие, така, че пак е добре използвано време и няма загуба.

Изобилие

Има от всичко по много за всички.

Това важи за много сфери – любов, пари, време, възможности.

Отнема време човек да развие такъв начин на мислене заради възпитание, среда и др.

Учене

Преди време, а и сигурно и сега все ще се намериш някой със закостеняло съзнание да те пита „Цял живот ли ще учиш?“

Да, в 21 и другите векове ще успеят тези хора, които учат нови неща, разширявят своето виждане за света и прилагат наученото и новите идеи всеки ден.

Причината е, че всичко около нас се променя и ще продължава да се променя. Някои неща се развиват с по-бързи темпове, а други с по-бавни, но като цяло всичко се променя.

За да можем да се справим с новата деиствителност са необходими нови подходи на мислене и решаване на проблеми.

Мислейки, че нещо което е работило преди години ще работи и сега е глупаво. То може да работи, но няма да е ефективно.

Ако ползвах пишеща машина за тази статия пак бих могъл да напиша съдържание, но корекциите биха били много по-трудни, а и публикуването щеше да изисква сканиране и много повече усилия.

Аз предимно слушам бизнес подкасти, но също и балансирам с един от подкаста на Brooke Castillo. Тя обучава хора да стават life coaches (треньори/ментори за живота?).

https://thelifecoachschool.com/category/podcasts/

Направило ми е впечатление, че всичко, което ни се случва в живота води до някаъв урок. Животът е много постоянен и търпелив учител защото уроците се повтарят, докато не биват научени. Това е и отговора на въпроса „защо все на мен ще се случват тези неща?“ …. ами ако постъпваш по един и същи начин всеки път (закъсняване, прекаляване с алкохол/хазарт, избор на партньор) ще получаваш едни и същи резултати.

„Лудост е да правиш един нещо отново и отново и да очакваш различни резултати“ – Айнщайн?

Някои уроци са доста стресиращи. Някъде преди време бях чел, че когато има емоция нещата се запомнят по-лесно. Учудвал съм се как помня някакъв компютърен проблем, който ми е отнел дни да го реша.

Начинът да намалиш стреса е да се научиш да цениш всичко, което ти се случва това важи за 99% от случаите.

Този начин на гледане на нещата отнема време, но когато стане част от теб е много ценно.

Преди няколко месеца имах голям проблем с един от бизнесите ми. Трябваше да работя много часове около месец и знаех, че доста от нещата няма да успея да оправя.

Ситуацията изтества моето търпение, начин за решаване на проблеми, воля, упоритост и много други умения.

Преди няколко години, когато си мрънках на ум, че трябва да ставам за работа чух песента: If Today Was Your Last Day на Nickelback.  Това моментално ми промени нагласата и гледната точка, въпреки, че бях доста сънен. Когато се замисли човек, че във всяка една секунда има човек на този свят, който се бори и иска да има още няколко мига с любимите си хора… показва, колко е ценен живота.

https://www.youtube.com/watch?v=lrXIQQ8PeRs

Много неща съм научил от:

• Tony Robbins
• Jim Rohn
• Brian Tracy
• Robin Sharma
• Jack Canfield
• Grant Cardone
• и др.

При мен 90% от ученето е чрез аудио книги. Успявам да ги ускоря на 1.5х скорост и така много по-бързо успявам да изслушам дадената книга. Това добре се съчетава с тренировка в спортната зала.

За да е успешен човек е нужно вседиденвно четене, слушане и гледане на образотателни материали, дори и това да е за само 5-10 минути. Това дава различна перспектива на нещата. Аз го възприемам като храна за мозъка.

Отварянето за нови идеи и знания е първата стъпка. Следващата стъпка е да сме смели и да повярваме, че всичко може да се подобри. Това ни води към следващата стъпка – действието.

Можем да направим аналогия със земеделието. За да имаме реколта трябва първо да подготвим почвата.

След това да засеем правилните семена, след това следва поливане, наторяване и най-вероятно още няколко стъпки. С време, грижи и търпение ще има резултати. Много хора смятат, че нещата трябва да се получат ведната и на момента. Това, че искаш нещо, не означава, че светът е длъжен да ти го даде. Ако искаш нещо трябва да поработиш за да го постигнеш и колкото е по-голяма целта, толкова повече усилия, упортство ще изисква. Уроците и опита от такива цели са огромни.

Continue Reading…

Преди малко изгледах едно видео от Gary Vee, в което той показва колко е благодарен на родителите си. Работи за баща си 6 дни в седмицата за да разработи бизнеса му.

Това го прави отговорно и с благодарност към родители си, които са имигрирали в Америка за по-добри възможности.

Прави паралел с това как дядовците ни са живяли.
Ние живеем в страхотно време и нещата, които можем да постигнем в днешно време по пижама.

Прекалено сме свикнали с нещата, които имаме и той се е улавял, че мрънка, когато интернетът му бил малко бавен … когато пътувал със самолет 🙂

Ето го и цялото видео (15мин)

The REAL SECRET To Success in Everything You Do – Gary Vaynerchuk | 2017 Motivational Talk

Живеем в невероятно време…. и сега какво правим ?

Аудио вариант на статията

Видео вариант на статията

Миналата седмица си работех от едно от кафетата в София и дочух един телефонен разговор.

Човекът, който говореше по телефона спомена 4-5 пъти, че за да станело нещото, което обсъждат (той) трябвало да има късмет. Опитваше се доста да убеди събеседника си, че това е правилото за успех – да имаш късмет.

Замислих се и малко го изкритикувах на ум човека, но истината беше, че  преди години и аз в това вярвах т.е. че малко неща зависят от теб и нещата най-вероятно са предначертани вече т.е. ако се проваля нямам вина… колко удобно.

Проблема на подобно мислене и даже вярване, че е така, създава чувство за безпомощност у хората, защото ако нещо не „зависи” от теб, как би могъл да промениш ситуацията?

Да вярваш в късмета е, че някой, някъде в някакъв момент ще ти помогне за нещо … обаче този момент може никога да не дойде, или да дойде прекалено късно.

Дали бихме имали по-различни резултати, ако повярваме, че този някой, от когото зависи късмета ни може да бъдем самите ние?

Още нещо: няма ли да е „по-сладка” победата, ако ние сме си постигнали успехите със своите собствени усилия, преодолявайки хилядите препятствия по пътя?