Умението да разрешаваш конфликти в семейството си

семейство

Борислав Арапчев вчера сподели следното: https://www.facebook.com/borislav.arapchev/posts/10156752798573663

Умението на човек да разрешава конфликти в семейството си – това, всъщност, е умение да ражда здрави деца и да ги възпитава правилно.

Детето интуитивно подражава на родителите си. Трябва да се конфликтува съгласно висшите закони на Вселената – закоите за единство и борба на противоположностите.

Родителите трябва винаги да съхраняват уважението си един към друг, да не крещят и да не се унижават или оскърбяват един друг в присъствието на детето, да демонстрират любов, топлота и грижа. Но, едновременно с това, могат да изясняват отношенията си.

Съвършенно безконфликтното семейство е също толкова неблагополучно, колкото онова, в която при всеки повод избухват конфликти. В безконфликтното семейство детето манипулира родителите си, като се опитва да управлява света буквално няколко месеца след раждането си.

Без умение да конфликтува човек не може да се развива. Правилно разрешения конфликт – това е обединяването на противоположностите, тоест развитие. Когато хората конфликтуват, при тях не трябва да има желание да подтиснеш и подчиниш другия, – те трябва да се обединяват против общите проблеми. Трябва да отстъпват на опонента си, да се съгласяват с него, да възпитават и него, и себе си.

С.Н.Лазарев “Преодоление гордыни”

Оставяш ли идеите ти да изгният?

ябълки

Започнах да чета една книжка, която Ани ми даде – „Заслужавам най-доброто” от Лучия Джованини.

Има доста интересни идеи.

Пасажът, който ме накара да се замисля беше пример с едно дърво.

Дървото дава плодове и ко не оберем плодовете му те ще паднат на земята и ще изгният.

На следващата година цикълът ще се повтори.

По същия начин става и с нашите идеи. Ако не си ги записваме те изчезват.

Записването е първата стъпка, но много важна стъпка.

Когато си записваме идеите, ние освобождава място за още идеи.

След като сме си ги записали може да ги подредим по приоритет и да преценим да работим само по онези, които ни вдъхновяват най-много.

Оставяш ли идеите ти да изгният?

Големите проекти изискват да продължаваш напред всеки ден

Всеки ден се замисям за уроците, които съм научил през този ден. Те са толкова много, стига човек да отдели малко време и да помисли.

Понякога си казваме, че да мислиш много не е добре, обаче от друга страна е добре да живееш осъзнато.

Колкото по-добре се познаваш, толкова по-добре можеш да си помогнеш в трудна ситуация и да се окуражиш, когато нещата изглеждат безнадежни.

През последните месеци работя още по-усилено върху мой продукт (Go359), който дава възможност на всеки да си направи безплатно онлайн магазин бързо и лесно. Сблъсках се с доста трудности, но продължих упорито и намерих добри решения на предизвикателни проблеми. Имаше периоди, когато виждах, че пътят е дълъг и това ме плашеше, но както винаги се получава усилията си заслужават.

Интересното е, че този продукт го бях започнал преди години и някак си остана на заден план. Като погледна назад ако бях работил по него по 15мин на ден той щеше да е готов много по-скоро.

Нужно е действие и движение, дори в даден момент да не е в правилната посока самото движение помага да се насочим към целта.

Има ли важни проекти, които си оставил/а на заден план?

Какво те спира? страх от провал? или нещо друго?

Сомосаботираш ли се?

Хората сме едни от най-умните същества, но защо понякога правим неща, които знаем, че не са добри за нас, и даже глупави?
Защо го правим?
Примерно:  ядем храна която не е полезна, преяждаме, събираме се с неподходящи хора, пушем, прекалянаме с пиене, губим ценно време?

От къде идват ограниченията?

На какво ли се дължат?
Дали това се дължи на лоши и ограничаващи вярвания и/или също на културата в която живеем?
Със сигурност сте чували някои от следните фрази:
  • “Няма пълно щастие” <= Кой го казва и защо?
  • “Сега ти е времето?” <= Защо? По-лошо ли ще стане след време?
  • “Човек може да забогатее само с измама” <= Знаеш ли как работят бизнесите?
  • “Някой за да спечели, друг трябва да изгуби” <= Знаеш ли как работят бизнесите?
  • “Дай ми пари, не ми давай акъл” <= ти ако нямаш “акъл”, най-много да изхрарчиш парите.
  • “Ако не разбираш, не пипай”
  • “Провалите са много лошо нещо” <= тук има изключения, като дрога, нанасяне на вреда на някой и др.
  • “Какво ще кажат хората” <= някой беше пуснал отговор във социалните мрежи: “И какво казаха хората?”
  • и др.
Всеки има навици и вярвания, които го ограничават. Дали ги съзнава или не те са там.
Още от много малки докато растем си създаваме представа за света интерпретирайки света около нас и държанието на хората – родители, роднини, приятели и случайни хора.

Защо е важно човек да работи над себе си?

Навиците и начина ни на мислене ни следват като сянка цял живот, където и да отидем. Това е и хубаво, и лошо.
Това може да са ограничения за пари, приятели , щастие, образование или като цяло преобладаващо негавинно мислене, маскирано, като реалистично мислене.
Да промениш каквото и да е изисква работа, а и е малко страшничко човек да се вгледа в себе си, но си струва.
Ако човек се старае да се подобрява във всички области от живота като изгражда добри навици, положително мислене и се среща с хора, които също са тръгнали в същата посока – това значително ще му подобри начина на живот и удовлетвореност от живота като цяло.
Това изисва човек да поеме пълна отговорност за своя живот (потърси Tom Bilyeu, Jocko Willink, Grant Cardone)за емоциите си, мислите и решенията си т.е. каквото и да се случва лично той/та е отговорен и по този начин може да направи нещо по въпроса.
Голямата награда е от всичките тези усилия е, че човек ще бъде по-удовлетворен, щастлив и успешен (във всички форми).
Когато човек е щастлив той/тя това ще активира своите таланти и може да обогати света.
Огледай се сега около теб и виж колко удобства (телефони, коли, маси, сгради, музика) има около теб.
Всичко това е създадено от смели мечтатели преодоляли своите страхове.
Искаш ли и ти да си като тях?

Какво ще стане ако нищо не направим?

Всичко е преходно. Времето ще отмине, също и възможностите.
В книгите за успех пише, че човек след време най-много съжалява за пропуснатите възможности, а не за когато се е опитал и не е успял.
Най-богатото място е гробището, защото има толкова много нереализирани мечти.
— Лес Браун

Как да открием какво ни спира?

Най-вече хората не предприемат действие или се разколебават малко преди да го предприемат. Знание, съчетано с бездействие. Каква е ползата от това да го знаеш ?
Мел Робинс популяризира правилото за 5-те секунди, при което отброяваш назад от 5 към 1 и действаш.
Когато човек предприеме действие в този кратък момент изпреварва част от мозъка, която се опитва на всяка цена да ни предпази от опасност (въображаема или реална).
Според мен родителите до някъде са отговорни за първите седем години и най-много вторите седем години. След това всеки сам трябва да си поеме своето (само)възпитание и превъзпитание и да изкорени грешните схващания, навици и да си създаде нови.
Ако вярваш, че образованието е безсмислено, то няма да положиш усилия в тази посока.
Възможно е качеството на образованието да се е понижило, НО в днешно време има изключително много начини човек да се образова. Има много онлайн платформи за обучение, статии, подкасти и човек можеш да научи много и полезни неща…. стига да осъзнае и да отдели нужното време всеки ден. В повечето случаи времето във фейсбук е пропиляно.
Имаш ли нещо полезно да добавиш?

Напредваш ли в различни сфери от живота си?

връх, успех

Почти всяка сутрин слушам интересни видеа, след като се събудя и си Тони Робинс спомена, че щастието е прогрес – (progress equals happiness). Трябва да напредваш в дадена област (една или повече), която е важна за теб. В най-добрия случай, това трябва e всеки ден, за да се чувстваш щастлив.

Зададох си въпроса. Как мога да направя така, че да напредвам почти автоматично всеки ден. Отговорът дойде моментално.

Когато човек вижда нещата под една или друга визуална форма, става наясно, какво има нужда от промяна.

Преди няколко седмици реших да си направя експеримент. Направих таблица, в която написах нещата, с които искам да напредвам. Идеята беше само да си отбелязвам неща без да се критикувам или упреквам, ако нещо не съм го направил дадения ден.

Реших да ползвам една таблица с дните от седмицата, а не календар, че ще трябва да принтирам често. След като направя даденото действие слагам отметка в дадената кутийка. Пиша с молив, за да мога да изтривам, ако случайно маркирам грешен ден.

Отбелязвам само това, което съм направил. На моменти се улавям, че искам да добавя чавка веднага след като съм направил действието. Чувството е много добро.

Това ми помага да видя визуално дали напредвам във важните неща за мен.

Аз описах следните неща:

  • Медитация (mindfulness)
  • Спорт
  • Танци
  • Лицеви опори
  • Коремни преси
  • Да пиша поне 100 думи на ден
  • Да създам едно образователно видео (маркетинг за мой продукт) на ден, дори и да е една минута.
  • и др.

Можете да си нарисувате таблицата или да свалите файла.

По какъв начин ти подхождаш, за да напредваш и да се развиваш?

В последно време много ползвам кайзен подхода. Започнах да ценя малките стъпки. Така може да сгъна една дреха, да измия една чаша, да напиша 2 реда код. Толкова много улеснява мисленето.

Ето идеи:

  1. Изкачване на стълбите до 2-ри етаж;
  2. Паркиране на колата по-далеч от входа на магазина…за да има още малко вървене на цялото семейство;
  3. Слизане по стълбите;
  4. Ако искате да свалите някой друг килограм, намалете порцията с две лъжици;
  5. Ако ви се яде шоколад, отчупете си едно парченце и оставете останалия шоколад в хладилника :);
  6. Ако ви се хапва десерт, хапнете половината, а другата половина споделете с някой или оставете за после. В днешно време има достатъчно храна и не е нужно да робуваме на стари бабешки навици и суеверия за късмет в яденето. Кой го е доказал това? Късметът е резултат от усилията, знанията и възможностите, но това е тема за отделена статия.

Успех!

П.П.: Изразявам благодарности на полицай от граматическата полиция Х. Димитрова за залавянето на грешки, които са се опитали да нападнат граматическото качество на тази статия.

 

Защо има грешки в блога …

jump

В блога “На Върха” има грешки. Чудесно!

Няколко “полицайки” от “граматическа полиция” ме попитаха защо има грешки в блога?

Краткият отговор е: защото когато правиш каквото и да е, грешките са част от пътя.

Те са доказателство, че си готов да вървиш по път, който е неясен и не знаеш къде ще те отведе. Някои може да не разбират или да не одобряват … готов си да изследваш.

Грешките са етикет, който слагаме на неща, които са различни от общоприетите, или резултатът е различен от очаквания.

Този, който не се осмелява да направи нещо, той не прави (видими) грешки. А бездействието каква стратегия е?

Много хора не правят нищо, за да не бъдат критикувани. Страхът от критика е нещо много страшно за много хора.

Може би това датира от времената, когато хората са живели в племена. Ако направиш грешка, това може да се окаже фатално за теб или друг от племето ти.

Нека се върнем в днешно време и конкретно за статиите.

Толкова ли е фатално да има изпуснати запетайки в една статия? Бих казал в 99% от случаите – не!

Ето за всички “граматически полицаи”, които се радват на редките случаи (1%), в които е важно да има запетайка.

Пример 1:

Баба ми беше разказвала една притча за човек, който е трябвало да бъде съден.

“Да се обеси не, да се помилва” – човекът да бъде пощаден

“Да се обеси, не да се помилва” – присъдата ще се изпълни

 

http://www.jivotatdnes.bg/nachalo/news/layfstayl/pritcha-za-zapetayata-i-neynata-vazhnost

 

Един беден селянин, който имал многолюдна челяд, бил принуден да открадне гъска, за да нахрани домочадието. За зла участ го заловили и го изправили пред съда. Явили се двама царски съветници – първият бил на страната на правосъдието и говорил колко страшно престъпление е извършил селянинът. Докато слушал пламенната тирада на обвинителят царят отсякъл “Да се обеси!”. Писарят, който записвал случващото се в залата също записал “Да се обеси”.

След това обаче заговорил вторият царски съветник. Говорил за това как селянинът досега винаги е бил порядъчен, как е работил дълги години за царя, как жена му е умряла от страшна болест и е посегнал да вземе чужда собственост , защото у дома го чакат гладни дечица. Бил е в безизходица. Разчувствал се владетелят, размислил и отменил предишното строго наказание:  “Не, да се помилва”. Писарят чинно добавил:

“Да се обеси, не да се помилва!”

И така, на другият ден бедният селянин, въпреки че бил помилван от царя, увиснал на бесилото. Присъдата била изпълнена точно така, както била записана – дума по дума…със сгрешени запетайки.

Извода оставяме за онези, които смятат, че няма абсолютно никакво значение къде поставят запетаята.

Пример 2:

“Let’s eat, Grandma” – Бабо, нека да ядем

“Let’s eat Grandma” – Нека да изядем баба

 

Това поражда въпроса – кое е важното за читателя и какви са неговите приоритети?

 

Целта е да вникне и разбере идеята, която е споделена в статията в следствие на преодоляни трудности и житейски уроци или активно да търси грешки, които галят егото му?

Измамно е усещането за превъзходство, когато критикуваш или търсиш грешки в нечия работа или някого. Истината е, че хората винаги ще имат различно мнение и/или ще критикуват, независимо какво правиш. Всеки си е в правото да има мнение и вкус за нещата. Така трябва да бъде. Без мнение е още по-лошо.

Решението е – човек да си изгради “по-дебела кожа” и да върви смело по пътя, който е избрал. Кое е по-важно за теб – твоето лично мнение (за теб самия) или мнението на другите?

Ти кога за последно си позволи да сгрешиш или да бъдеш смел/а, като пробва нещо ново?

П.П.: Изразявам благодарности на полицай от граматическата полиция Х. Димитрова за залавянето на грешки, които са се опитали да нападнат граматическото качество на тази статия.