Недостатъчност

Не сме достатъчно слаби, не сме достатъчно умни, не сме достатъчно красиви или достатъчно физически силни, достатъчно образовани или успели, достатъчно богати – никога. Още преди да седнем в леглото, преди краката ни да докоснат пода, ние вече сме неадекватни, закъснели, вече губим, вече нямаме нещо. А когато вечер си легнем, в съзнанието ни се въртят нещата, които не сме получили или не сме свършили през деня. Заспиваме с тежестта на тези мисли и се събуждаме с чувството за недостиг… Нещо, което е започнало като отражение на забързания ни живот, се превръща в голямото оправдание за един неосъществен живот.

Всеки от нас може да избере да направи крачка назад и да се откаже от нагласата на недостатъчност. Ако се освободим от това чувство, откриваме изненадващата истина, че имаме достатъчно. Под “имаме достатъчно” нямам предвид количеството на нещо. Да имаш достатъчно не означава да си на две стъпала по-нагоре от бедността или на едно стъпало по-ниско от изобилието. Тя не е мярка за почти достатъчно или повече от достатъчно. Достатъчността изобщо не е количество. Тя е преживяване, контекст, който създаваме, знание, че имаме достатъчно и че ние сме си достатъчни.

Достатъчността се крие във всеки от нас и можем да я извадим на преден план. Тя е съзнание, внимание, преднамерено избиране на начина, по който разглеждаме обстоятелствата, в които се намираме.”

– Лин Туист

Споделено от Anna Belicheva (готина мацка, занимава се с психология) – https://www.facebook.com/anna.belicheva