Създаваш или критикуваш?

идея

Бележка: Това е превод на статията на Nathan Barry – „BE A CREATOR, NOT A CRITIC” – http://nathanbarry.com/critic/

Аудио версия на статията:

 

Видео

Преди години направих важен избор: винаги ще бъда създател, а не критик.

Това може да звучи, като очевиден избор, но в днешно време често отдаваме много повече  внимание на критика, отколкото той заслужава.

Въпреки, че весеки създаващ се стреми да постигне определено ниво на качество, независимо дали е начинаещ или професионалист, все  ще се намери човек, който само чака да критикува.

Критиката получава внимание. Понякога тя е остроумна, точна, рязка, и дори заслужена, но в повечето случаи не е необходима.

Един приятел беше разкритикуван в Twitter за неправилно тълкуване на фраза и тогава Ryan Delk ми каза: “Реших преди години, че винаги ще бъда на страната на създаващия”.

Тази фраза ми направи силно впечатление и аз също реших в този момент, че винаги ще бъда от страната на създаващия.

Това означава да не критикувате идеята за ваш продукт, да не се оплаквате от бъгове, печатни грешки или лош дизайн. Вместо това осъзнайте, че сте се осмелили да създадете нещо, и това трябва да се насърчава. Въпреки, че все още не е на професионално ниво или доста под пълния ви потенциал.

Градивната критика е много важна за израстването. Като творци се нуждаем от нея, а не от онзи които ни се подиграват, когато леко се препънем.

Не критикувайте всяко ново нещо. Вместо това изберете да бъдете творец и създайте бъдещето!

Бележка: Това е превод на статията на Nathan Barry – „BE A CREATOR, NOT A CRITIC”

 

Напредваш ли в различни сфери от живота си?

връх, успех

Почти всяка сутрин слушам интересни видеа, след като се събудя и си Тони Робинс спомена, че щастието е прогрес – (progress equals happiness). Трябва да напредваш в дадена област (една или повече), която е важна за теб. В най-добрия случай, това трябва e всеки ден, за да се чувстваш щастлив.

Зададох си въпроса. Как мога да направя така, че да напредвам почти автоматично всеки ден. Отговорът дойде моментално.

Когато човек вижда нещата под една или друга визуална форма, става наясно, какво има нужда от промяна.

Преди няколко седмици реших да си направя експеримент. Направих таблица, в която написах нещата, с които искам да напредвам. Идеята беше само да си отбелязвам неща без да се критикувам или упреквам, ако нещо не съм го направил дадения ден.

Реших да ползвам една таблица с дните от седмицата, а не календар, че ще трябва да принтирам често. След като направя даденото действие слагам отметка в дадената кутийка. Пиша с молив, за да мога да изтривам, ако случайно маркирам грешен ден.

Отбелязвам само това, което съм направил. На моменти се улавям, че искам да добавя чавка веднага след като съм направил действието. Чувството е много добро.

Това ми помага да видя визуално дали напредвам във важните неща за мен.

Аз описах следните неща:

  • Медитация (mindfulness)
  • Спорт
  • Танци
  • Лицеви опори
  • Коремни преси
  • Да пиша поне 100 думи на ден
  • Да създам едно образователно видео (маркетинг за мой продукт) на ден, дори и да е една минута.
  • и др.

Можете да си нарисувате таблицата или да свалите файла.

По какъв начин ти подхождаш, за да напредваш и да се развиваш?

В последно време много ползвам кайзен подхода. Започнах да ценя малките стъпки. Така може да сгъна една дреха, да измия една чаша, да напиша 2 реда код. Толкова много улеснява мисленето.

Ето идеи:

  1. Изкачване на стълбите до 2-ри етаж;
  2. Паркиране на колата по-далеч от входа на магазина…за да има още малко вървене на цялото семейство;
  3. Слизане по стълбите;
  4. Ако искате да свалите някой друг килограм, намалете порцията с две лъжици;
  5. Ако ви се яде шоколад, отчупете си едно парченце и оставете останалия шоколад в хладилника :);
  6. Ако ви се хапва десерт, хапнете половината, а другата половина споделете с някой или оставете за после. В днешно време има достатъчно храна и не е нужно да робуваме на стари бабешки навици и суеверия за късмет в яденето. Кой го е доказал това? Късметът е резултат от усилията, знанията и възможностите, но това е тема за отделена статия.

Успех!

П.П.: Изразявам благодарности на полицай от граматическата полиция Х. Димитрова за залавянето на грешки, които са се опитали да нападнат граматическото качество на тази статия.

 

Защо има грешки в блога …

jump

В блога “На Върха” има грешки. Чудесно!

Няколко “полицайки” от “граматическа полиция” ме попитаха защо има грешки в блога?

Краткият отговор е: защото когато правиш каквото и да е, грешките са част от пътя.

Те са доказателство, че си готов да вървиш по път, който е неясен и не знаеш къде ще те отведе. Някои може да не разбират или да не одобряват … готов си да изследваш.

Грешките са етикет, който слагаме на неща, които са различни от общоприетите, или резултатът е различен от очаквания.

Този, който не се осмелява да направи нещо, той не прави (видими) грешки. А бездействието каква стратегия е?

Много хора не правят нищо, за да не бъдат критикувани. Страхът от критика е нещо много страшно за много хора.

Може би това датира от времената, когато хората са живели в племена. Ако направиш грешка, това може да се окаже фатално за теб или друг от племето ти.

Нека се върнем в днешно време и конкретно за статиите.

Толкова ли е фатално да има изпуснати запетайки в една статия? Бих казал в 99% от случаите – не!

Ето за всички “граматически полицаи”, които се радват на редките случаи (1%), в които е важно да има запетайка.

Пример 1:

Баба ми беше разказвала една притча за човек, който е трябвало да бъде съден.

“Да се обеси не, да се помилва” – човекът да бъде пощаден

“Да се обеси, не да се помилва” – присъдата ще се изпълни

 

http://www.jivotatdnes.bg/nachalo/news/layfstayl/pritcha-za-zapetayata-i-neynata-vazhnost

 

Един беден селянин, който имал многолюдна челяд, бил принуден да открадне гъска, за да нахрани домочадието. За зла участ го заловили и го изправили пред съда. Явили се двама царски съветници – първият бил на страната на правосъдието и говорил колко страшно престъпление е извършил селянинът. Докато слушал пламенната тирада на обвинителят царят отсякъл “Да се обеси!”. Писарят, който записвал случващото се в залата също записал “Да се обеси”.

След това обаче заговорил вторият царски съветник. Говорил за това как селянинът досега винаги е бил порядъчен, как е работил дълги години за царя, как жена му е умряла от страшна болест и е посегнал да вземе чужда собственост , защото у дома го чакат гладни дечица. Бил е в безизходица. Разчувствал се владетелят, размислил и отменил предишното строго наказание:  “Не, да се помилва”. Писарят чинно добавил:

“Да се обеси, не да се помилва!”

И така, на другият ден бедният селянин, въпреки че бил помилван от царя, увиснал на бесилото. Присъдата била изпълнена точно така, както била записана – дума по дума…със сгрешени запетайки.

Извода оставяме за онези, които смятат, че няма абсолютно никакво значение къде поставят запетаята.

Пример 2:

“Let’s eat, Grandma” – Бабо, нека да ядем

“Let’s eat Grandma” – Нека да изядем баба

 

Това поражда въпроса – кое е важното за читателя и какви са неговите приоритети?

 

Целта е да вникне и разбере идеята, която е споделена в статията в следствие на преодоляни трудности и житейски уроци или активно да търси грешки, които галят егото му?

Измамно е усещането за превъзходство, когато критикуваш или търсиш грешки в нечия работа или някого. Истината е, че хората винаги ще имат различно мнение и/или ще критикуват, независимо какво правиш. Всеки си е в правото да има мнение и вкус за нещата. Така трябва да бъде. Без мнение е още по-лошо.

Решението е – човек да си изгради “по-дебела кожа” и да върви смело по пътя, който е избрал. Кое е по-важно за теб – твоето лично мнение (за теб самия) или мнението на другите?

Ти кога за последно си позволи да сгрешиш или да бъдеш смел/а, като пробва нещо ново?

П.П.: Изразявам благодарности на полицай от граматическата полиция Х. Димитрова за залавянето на грешки, които са се опитали да нападнат граматическото качество на тази статия.

 

Емоциите от живота

thinking cliff
Как се справяте с емоциите от живота?
Оказва се, че животът е 50% негативен 50% позитивен.
Нещата, които ни се случват са едните или другите.
Как гледаме на нещата също определя дали нещо е положително или отрицателно.
Никой не е обещавал че живота трябва да бъде лек и без проблеми, а хората се настроили, че това трябва да е така, че нещата трябва да стават без или с минимални усилия.
Точно едно такова вярване кара хората да страдат, че светът не е такъв какъвто искат те да бъде.
Хората подтискат своите емоции някъде вътре в себе си. Brooke Castillo нарича това “буфериране”.
Буферирането се изразява с различни действия, като гледане на много филми, прекарване на много време във Фейсбук. Човекът прави всичко само и само да не мисли за текущата ситуация поради емоциите около нея.
Доста полезно и здравословно, е когато човек си позволи да почувства емоциите (+/-) си. Странното е, че това работи и с умората. Ако си позволиш да се почувстваш уморен малко след това енергията ти се връща.
Чувствайки емоциите човек ги наблюдава и ги обработва и да може да научи защо те са се появили и каква е причината.
Аз си го обяснявам с това, че те са като река, която иска да премине, но ние спираме потока й. Когато човек е уморен може и не му се занимава с тези емоции, но рано или късно трябва да ги изразим/почувстваме.
Под обработка имам предвид човек да си позволи да почувства положителни, негативните емоции и да ги наблюдава безпристрастно, като страничен наблюдател. Страшно е защото човек се страхува да не излезе извън контрол. Brooke Castillo казва най-лошото каквото може да ни се случи е емоция.
Когато човек се научи да остави емоциите да бушуват и ги изчака да се успокоят ще може да управлява себе си/съзнанието си. По този начин ще може да регулира начина, по който реагира с хората около. Няма да е честно и си го изкара на някой случаен човек, на близките си или на който в момента е най-близо.
Във всеки филм при проблеми хората започват да пият. Това не е решение, защото създаваш потенциален друг проблем вместо да решиш текущия.
Спорт (дори и за 15-30мин) е решението на повечето проблеми.