В блога „На Върха“ има грешки. Чудесно!
Няколко „полицайки“ от „граматическа полиция“ ме попитаха защо има грешки в блога?
Краткият отговор е: защото когато правиш каквото и да е, грешките са част от пътя.
Те са доказателство, че си готов да вървиш по път, който е неясен и не знаеш къде ще те отведе. Някои може да не разбират или да не одобряват … готов си да изследваш.
Грешките са етикет, който слагаме на неща, които са различни от общоприетите, или резултатът е различен от очаквания.
Този, който не се осмелява да направи нещо, той не прави (видими) грешки. А бездействието каква стратегия е?
Много хора не правят нищо, за да не бъдат критикувани. Страхът от критика е нещо много страшно за много хора.
Може би това датира от времената, когато хората са живели в племена. Ако направиш грешка, това може да се окаже фатално за теб или друг от племето ти.
Нека се върнем в днешно време и конкретно за статиите.
Толкова ли е фатално да има изпуснати запетайки в една статия? Бих казал в 99% от случаите – не!
Ето за всички „граматически полицаи“, които се радват на редките случаи (1%), в които е важно да има запетайка.
Пример 1:
Баба ми беше разказвала една притча за човек, който е трябвало да бъде съден.
„Да се обеси не, да се помилва“ – човекът да бъде пощаден
„Да се обеси, не да се помилва“ – присъдата ще се изпълни
http://www.jivotatdnes.bg/nachalo/news/layfstayl/pritcha-za-zapetayata-i-neynata-vazhnost
Един беден селянин, който имал многолюдна челяд, бил принуден да открадне гъска, за да нахрани домочадието. За зла участ го заловили и го изправили пред съда. Явили се двама царски съветници – първият бил на страната на правосъдието и говорил колко страшно престъпление е извършил селянинът. Докато слушал пламенната тирада на обвинителят царят отсякъл „Да се обеси!“. Писарят, който записвал случващото се в залата също записал „Да се обеси“.
След това обаче заговорил вторият царски съветник. Говорил за това как селянинът досега винаги е бил порядъчен, как е работил дълги години за царя, как жена му е умряла от страшна болест и е посегнал да вземе чужда собственост , защото у дома го чакат гладни дечица. Бил е в безизходица. Разчувствал се владетелят, размислил и отменил предишното строго наказание: „Не, да се помилва“. Писарят чинно добавил:
„Да се обеси, не да се помилва!“
И така, на другият ден бедният селянин, въпреки че бил помилван от царя, увиснал на бесилото. Присъдата била изпълнена точно така, както била записана – дума по дума…със сгрешени запетайки.
Извода оставяме за онези, които смятат, че няма абсолютно никакво значение къде поставят запетаята.
Пример 2:
“Let’s eat, Grandma” – Бабо, нека да ядем
“Let’s eat Grandma” – Нека да изядем баба
Това поражда въпроса – кое е важното за читателя и какви са неговите приоритети?
Целта е да вникне и разбере идеята, която е споделена в статията в следствие на преодоляни трудности и житейски уроци или активно да търси грешки, които галят егото му?
Измамно е усещането за превъзходство, когато критикуваш или търсиш грешки в нечия работа или някого. Истината е, че хората винаги ще имат различно мнение и/или ще критикуват, независимо какво правиш. Всеки си е в правото да има мнение и вкус за нещата. Така трябва да бъде. Без мнение е още по-лошо.
Решението е – човек да си изгради „по-дебела кожа” и да върви смело по пътя, който е избрал. Кое е по-важно за теб – твоето лично мнение (за теб самия) или мнението на другите?
Ти кога за последно си позволи да сгрешиш или да бъдеш смел/а, като пробва нещо ново?
П.П.: Изразявам благодарности на полицай от граматическата полиция Х. Димитрова за залавянето на грешки, които са се опитали да нападнат граматическото качество на тази статия.
