Недостатъчност

freeimages: hands-thumbsup-1520319

“За мен и за много от нас първата ни мисъл, когато се събудим сутрин, е: “Не можах да се наспя”. Следващата е: “Нямам достатъчно време”. Независимо дали е вярно, или не, тази мисъл за недостатъчност се появява автоматично още преди да си помислим да я подложим на съмнение или да я изследваме. Прекарваме повечето часове и дни от живота си като слушаме, обясняваме, оплакваме се или се притесняваме за онова, което не ни достига… Не правим достатъчно физически упражнения. Нямаме достатъчно работа. Нямаме достатъчно печалби. Нямаме достатъчно власт. Нямаме достатъчно дива природа. Нямаме достатъчно уикенди. Разбира се, нямаме достатъчно пари – никога.

Не сме достатъчно слаби, не сме достатъчно умни, не сме достатъчно красиви или достатъчно физически силни, достатъчно образовани или успели, достатъчно богати – никога. Още преди да седнем в леглото, преди краката ни да докоснат пода, ние вече сме неадекватни, закъснели, вече губим, вече нямаме нещо. А когато вечер си легнем, в съзнанието ни се въртят нещата, които не сме получили или не сме свършили през деня. Заспиваме с тежестта на тези мисли и се събуждаме с чувството за недостиг… Нещо, което е започнало като отражение на забързания ни живот, се превръща в голямото оправдание за един неосъществен живот.

Всеки от нас може да избере да направи крачка назад и да се откаже от нагласата на недостатъчност. Ако се освободим от това чувство, откриваме изненадващата истина, че имаме достатъчно. Под “имаме достатъчно” нямам предвид количеството на нещо. Да имаш достатъчно не означава да си на две стъпала по-нагоре от бедността или на едно стъпало по-ниско от изобилието. Тя не е мярка за почти достатъчно или повече от достатъчно. Достатъчността изобщо не е количество. Тя е преживяване, контекст, който създаваме, знание, че имаме достатъчно и че ние сме си достатъчни.

Достатъчността се крие във всеки от нас и можем да я извадим на преден план. Тя е съзнание, внимание, преднамерено избиране на начина, по който разглеждаме обстоятелствата, в които се намираме.”

– Лин Туист

Споделено от Anna Belicheva (готина мацка, занимава се с психология) – https://www.facebook.com/anna.belicheva

 

Мрънкало ли си?

freeimages: complaining-kitty-1312629-1918x1278

Преди малко изгледах едно видео от Gary Vee, в което той показва колко е благодарен на родителите си. Работи за баща си 6 дни в седмицата за да разработи бизнеса му.

Това го прави отговорно и с благодарност към родители си, които са имигрирали в Америка за по-добри възможности.

Прави паралел с това как дядовците ни са живяли.
Ние живеем в страхотно време и нещата, които можем да постигнем в днешно време по пижама.

Прекалено сме свикнали с нещата, които имаме и той се е улавял, че мрънка, когато интернетът му бил малко бавен … когато пътувал със самолет :)

Ето го и цялото видео (15мин)

The REAL SECRET To Success in Everything You Do – Gary Vaynerchuk | 2017 Motivational Talk

 

Живеем в невероятно време…. и сега какво правим ?

 

Имаш ли късмет?

Имаш ли късмет?

Аудио вариант на статията

 

Видео вариант на статията

 

Миналата седмица си работех от едно от кафетата в София и дочух един телефонен разговор.

Човекът, който говореше по телефона спомена 4-5 пъти, че за да станело нещото, което обсъждат (той) трябвало да има късмет. Опитваше се доста да убеди събеседника си, че това е правилото за успех – да имаш късмет.

Замислих се и малко го изкритикувах на ум човека, но истината беше, че  преди години и аз в това вярвах т.е. че малко неща зависят от теб и нещата най-вероятно са предначертани вече т.е. ако се проваля нямам вина… колко удобно.

Проблема на подобно мислене и даже вярване, че е така, създава чувство за безпомощност у хората, защото ако нещо не „зависи” от теб, как би могъл да промениш ситуацията?

Да вярваш в късмета е, че някой, някъде в някакъв момент ще ти помогне за нещо … обаче този момент може никога да не дойде, или да дойде прекалено късно.

Дали бихме имали по-различни резултати, ако повярваме, че този някой, от когото зависи късмета ни може да бъдем самите ние?

Още нещо: няма ли да е „по-сладка” победата, ако ние сме си постигнали успехите със своите собствени усилия, преодолявайки хилядите препятствия по пътя?