Емоционален глад – 7 съвета за засищането му.

Тези, които живеем в “западния” модел на икономика, управление,  мислене и т.н. често страдаме от едно недохранване.  То обаче не е физическо.  Често даже сме в другата крайност на нещата и не знаем как сме стигнали там. И аз си имам някакви килца в повече и за емоционалния глад разбрах точно като търсих източника на нещата. Опитвах разни диети и хранителни режими с ограничен успех и тогава установих, че храненето бе просто симптом, а не реалния проблем. Въпроса не бе до дисциплина и нашето умение да се насилим да правим нещо. Така след ровичкане, слушане на хора и наблюдение на себе си открих основния злосторник. Аз, пък и не само, живеем в модел създаващ изключително много емоционален глад. Всичката работа, задължения, ангажименти и информация които ни обсипват получават от нас емоционални реакция. Дори да я прикриваме тя си остава,  изразходва енергия и поражда глад, който се опитваме да заситим по всевъзможни начини – всякакви пристрастявания към наслаждаващи или опияняващи вещества, и не само. Шопинг терапия, нови придобивки,  пък даже и посноянното търсене на адреналин също са признак на емоционален глад. Списъкът не свършва там.  Това, което искаме е да почувстваме някаква доза щастие, приятно чувство, било то от нещо познато или нещо ново.

Както можете и сами да се досетите това може да ни коства финансов, волеви, здравен  ресурс, пък в  най-лош случай – и без това оскъдния ни емоционален ресурс който искаме да заредим, особено като видим колко бързо сме се върнали в старото си състояние. Все ресурси, които ни трябват за пътя към върха, в личностно и професионално отношение.

Има много естествени начини за зареждане,  които даже не забелязваме като любовта на любимия човек, както и контактите с добри приятели. Те обаче не са неизчерпаем кладенец и не винаги са налични. Не можем да разчитаме само на тях. Да гладуваме когато ги няма и като се появят да им се нахвърлим като гладни зверове. След няколко такива изяви те ще почнат да ни избягват. Бил съм и от двете страни в горния пример и като глада ми дойде в повече реших да разровя в себе си и да систематизирам за мен,  пък  и за вас някакви идеи за справяне със задачата:

1. Намалете разхода.

Звучи лесно но всеки пробвал се знае,  че не е. Това не значи да се опитаме да спрем да генерираме или показваме емоциите си. Бил съм там и не го препоръчвам. Нужно е да търсим кои емоции къде можем да си спестим. Хваща ви червения светофар на 5 поредни кръстовища, някой в транспорта ви ръчка, улицата ви е мръсна и на дупки,  съседа ви пуши в асансьора,  държавата не струва, колегата не ви е чул от първия път… или петия. Случва се и за съжаление по-често от колкото ни се иска. Приемете го. Простете несъвършенствата на света и хората около вас. Те са тук и няма смисъл от повтаряща се емоционална реакция освен в случаите когато тя ви мотивира и помага да промените нещо. Недейте да ръмжите с двигателя на място. Горите си бензина.

2. Отворете сетивата си.

Много хора разчитаме на някое основно усещане, било то вътрешно или външно за насищане. Като човешки същества обаче ние имаме достатъчно сетива за емоционално насищане. Освен вкуса,  който е моя любим имаме обоняние, осезание, зрение и слух, които можем да изполваме към външния свят (не само към нашия партньор) за наслада. Опитайте се като почувствате глад, какъвто и да е, да потърсите някаква наслада от някое сетиво, което не ползвате толкова често. Все ще се намери нещо, което да ви донесе удоволствие преди шоколада или това, в което намирате вашето удовлетворение. Сигурно няма да удържите каиша първите няколко пъти,  но е начало.

3. Радвайте се и на малкото.

Как се пълни едно море? С много капчици дъжд на огромна площ. Не пренебрегвайте малкото просто защото е малко. Някои хора смятат че емоционалното задоволяване трябва да се случи като си купят нещо осезаемо за джоба им – последния модел дрехи, телефон или пък БМВ ако имат тази възможност… или просто някаква нова и скъпа придобивка. Да. Тя храни, но на каква цена?  Истината е, че можем да се “нахраним” достатъчно евтино. На цената на 30 минути разходка, в парк или в града, което предпочитате като просто обръщате внимание и “наблюдавате”  света около вас с някое от сетивата се и вашата реакция. Кое ви зарежда и как? Мъже, ограничавайте все пак зяпането на женски гърди до рамките на приличното ;).  И пак изследвайте дали реакцията ви е “Българите имаме най-красивите жени”  или “Ех,  защо тази не е моя”.  Както можете да се досетите ако сте стигнали до тук –

4. Прецеждайте позитивното.

Щем да ядем – розовите очила си тряват. Това не значи да живеем в  магически и нереален свят.  Има достатъчно неща които няма да ни го позволят.  Дръжте очилата си в джоба обаче и когато някой изрично не изисква от вас да сте сериозни си ги слагайте.  Дори и лелките и чичовците да ви гледат с неодобрение сякаш вандализирате публичното пространство с вашата усмимка не им обръщайте внимание.  Да си щастлим не е подсъдимо.  Вие сте си единствен обвинител,  съдия,  свидетел и жури по темата. И забравете бабините дивотии дет да показваш щастието си не било добре.  Те за това повечето пенсионери изгарят от щастие като ги гледаме по улиците.

Намирайте по няколкоминути на ден в които просто да се радвате на всичко 😉

5. Тренирайте да плувате в многото.

” Всеки ден, всеки час, навсякъде има материал “.  Понякога трябва да го събирате капчица по капчица, но понякога идва и повече. Когато дойдат тези щастливи мигове научете се да плувате в тях, да обръщате внимание на детайлите и да намерите начини да си съхраните и за после. За това правите и снимки ;) . Пазете се обаче и от пренасищане. Всяко хубаво нещо си иска и подобаваща почивка. Не я пренебрегвайте. Това ме води до-

6. Почивка.

От простия 15 минутен стоп през деня до дълбоките медитации и съня организма ни “храносмила” емоциите когато си почива от външни възприятия и изискванията на нашето съзнание. Тогава ние превръщаме ресурса в енергия, която да ни движи. Дайте си го. Западния свят може да не гледа с добро око на почивката, но нека не забравяме че западния свят по този повод е открил чудеса като затлъстяването, диабета, сърдечните удари при младите, антидепресантите, сънотворните и какво ли още не за да притъпи, байпасира или заблуди емоционалния глад безуспешно. Давайте ди нужната почивка за да не преоткривате неща по-лоши от топлата вода.

7.Базата.

Тази точка е пак форма на почивка но този път от гледна точка на нови възприятия. Света е изпълнен с много неизвестни неща, които чакат да ги пробваме и изучиме. Освен че зарежда с гориво това ни и изморява. Необходимо е през известно време да се спираме, да се връщаме в познатот и да интегрираме новота в нашата основна система. Всеки пътешестващ се връща у дома веднъж на известно време да остави сувенири, снимки, да си изпере дрехите и екипировката, да си почине общувайки с хората,  споделяйки и осъзнавайки емоциите преди да тръгне пак. Важно за това обаче е да си откриете базата. Не мога да наблегна колко важно е това. Това е мястото, където ще можете да се върнете всеки път, когато се чувствате уморени, изтощени или просто да възстановите увереност в себе си. Откриването му може да започнете като си зададете въпроса “кои са трите позитивни думи които определят нещата, които са ми донесли най-голямо удоволствие в живота. Какви съществителни,  прилагателни,  глаголи са свързани с тях.  Пример ф планина,  диво,  скитане – мое си любимо 😉По този въпрос има написано много из интернет. Търсете и ще намерите, пък по-нататък и аз ще качвам каквото намеря.

Емоционалната ситост е тема, която може да се разглежда много дълбоко и аз ще продължа да я изучавам защото е сериозен проблем за нашия свят. Междувременно ако някой има съвети или коментари ще се радвам да ги сподели долу.

Надявам се горе написаното да ви е от полза в намирането на вашия път в приключението на живота и не забравяйте, че сме тук да греем с нашата уникалност и да развиваме мечтите си заедно :)

 

 

Предай Нататък

Напоследък все по-често и по-често почнах да чувам за принципа “предай нататък”. Започнах да се замислям, да го разучавам и го и приложих на няколко пъти и искам да ви споделя малко за впечатленията, които получих от него.В нашия градски живот ние сме свикнали да обменяме нещо за нещо, с конкретен човек. Ако аз давам предмет то той трябва да ми даде пари и обратното. Обмена става в една точка на времето и пространството. Дори ако ползваме услуги на лизинг при покупка продавача получава сумата си веднага, а ние плащаме по-малко на банките. Не винаги е било така обаче, не винаги всичко се е случвало веднага и не винаги банките са били толкова популярни.Преди месец бях в едно възраждащо се българско селце в Родопите и ми разказаха как едно време, като в семейството се роди момче бащата отива в гората, взима дървен материал и почва да го подготвя за момента в който момчето порасне и си намери жена. В момента, в който това се случвало цялото село се хващало и сравнително бързо се вдигала къща, в която новото семейство да заживее. Това ставало без бъхтане за много пари, без кредити, без цял живот робуване на банки и т.н.Защо? Защото просто в едно малко общество като селското, всеки е бил част от едно цяло, всеки е разчитал на околните и гледал и на него да може да се разчита. По този начин при необходимост всеки е давал когато е можел и е получавал когато е имал нужда. Това е гарантирало оцеляването на селото.Друг пример за предай нататък, който сигурно ви е много по-познат е наследството. Докато втория е само във времето, първия обхваща и пространството.
Къде е всичко това сега и как сме го забравили?
Града, както ние го познаваме е дело на индустриалната революция, на нуждата от работна ръка, която за едно голямо производство е била силно необходима допреди едно две десетилетия. Представете си, че сте насред 20-ти век. Напускате всички познати и дома си в търсене на повече. Хвърляте се в някаква среда с хиляди непознати. Вие не знаете какви са техните намереня и мисли и инстинкта ви за оцеляване се включва на 100%. Малко по малко започвате да общувате, но и се отделяте в една група от хора, които пак си ви остават сравнително непознати, понеже това не са хората, с които сте отраснали заедно. Дори и приятелите понякога са с вас, а понякога не са. Как да вярваш, чи като дадеш по-късно ще ти се върне? И ето че идва зависимостта от париге – сигурността, че каквото даваш, такова получаваш…или дали?

Градския човек “Хомо Урбанус” е станал роб на това, че замяната става тук и сега, с един и същи индивид и това позволява на банките и различни компании да се възползват с тактики като “безплатен обяд” активирайки идеята, че щом сме получили трябва да дадем. От един на един човек, само където обмена доста често е в наш ущърб.

Continue Reading…

Първата стъпка

“Пътешествието от хиляда мили започва с първата стъпка” – Лао Дзъ

Първи стъпки. Всички ги правим. От първия дъх на бял свят, първата стъпка на два крака до първата стъпка през вратите на училището и университета. Всеки е правил първи стъпки, но понякога, за някои неща не успяваме –  притесняваме се, страх ни е и не правим тази стъпка. Тази стъпка, от която зависят нашите мечти. Но какво я прави по-трудна? Досега все сме се справяли, но ето ни пред тази “скална стена” в живота и нашите мечти са на върха. Какво ни спира? Ето ви едно списъче с неща, които следва да проверите и да набавите за да направите тази стъпка по-лесна:

1. Осънайте дали наистина това е вашата цел.
Може да звучи тъпо, но ние хората сме си стадно животно. Доста често се случва да ходим заедно със стадото, защото това е най-добрата стратегия за оцяване, която майката природа ни е дала. Това обаче носи със себе си и редица обърквания що се отнася до индивидуалната ценностна и целева система. Доста често се случва да ни се налагат чужди ценности и идеи от всички посоки, от религия, държава, медии до хората, най-близки до нас. Всеки има идея какво трябва да обичаме и правим в нашия живот. Те не ни мислят лошото по никакъв начин. Просто така сме устроени като общество и единствения изходе съзнанието.

 Първото нещо, което е добре да установим в началото на нашето пътешествие е каква е нашата цел. Няма смисъл да изкачваме чужди върхове като нашия чака. За намиране на отговорите могат да се намерят различни методи, визуализации, но просто трябва да си отворите очите, ушите и другите сетива, да заглушите за момент вселената от хора, загрижени за вас и да се вслушате навътре, какво искахте да правите когато бяхте шест годишен. Или ако имахте всичките богатства с които ви наливат сетивата, ако си представите, че ставате рано от леглото с идеалния партньор(и), в идеалната къща, с много идеални коли, какво ще правите. Ще работите по личния си автомобил-проект? Или ще създавате творчество? Като получите отговор продължете.
Имайте в предвид, че в живота може да ни се наложи да минем и през други планини за да стигнем до нашата, но това не значи, че трябва да минем през всяка планина, да изкачим всеки връх за който някой ни е казал. Може да не можем да я “уцелим” от раз, просто защото имаме други планини и уроци да минаваме, но знайте, че някъде там има един връх, къйто чака само вас. Движете се, опознавайте света и хората около вас и вашия път ще излезе от някъде.

2. Проучете
Няма как да проучите цялата пътека преди да минете по нея. Това е все едно да гледате карта и да кажете “аз знам планината”. Бъдете сигурни, че ако тръгнете с подобна идея тя ще ви покаже, че грешите. Не е препоръчителна и противоположността – да се метнете в океана и да се научите да плувате. Някои наистина успяват, но някои се и давят. Най-добрия вариант лежи някъде по средата.Нека разгледаме предизвикателството пред нас, да видим от къде ще ни е най-лесно да започнем изкачването. Няма смисъл да се борим със гладка, отвесна скала, след като има пътека малко по-нататък. Огледайте терена. Вижте къде какво ще ви помага и пречи. Помислете къде ще стъпвате, къде ще се хващате. Пробвайте, падайте, но от ниско. Предполагам така сте се научили и да ходите. Много хора се отказват в началото просто защото са си избрали да тръгнат от трудно място. Не се заблуждавайте обаче, да търсите идеалното време и място. Такова няма.

3. Започнете с малко и после сменете скоростта.
Прието е колите да тръгват от първа скорост, защото се иска голяма мощност за да приведеш нещо от спряло състояние в движение. Набереш ли веднъж момент може да включиш на по-висока скорост. Така и във всяко ново начинание е нормално тръгването да е бавно и да изисква повече усилия. Няма смисъл да се мъчите и да се прегаряте в самото начало. Започнете системно и започнете едно по едно да изпълнявате задачите по целите си и да набирате скорост. Един контакт, една продажба, една творба на месец. Завършете нещо за да се задвижите и да знаете, че се движите. Много трудно обаче ще достигнете до мечтите си с тази скорост. Намерете съединителя и скоростния лост на вашите мечти и се научете да ги ползвате. Ако горното бе първа скорост помислете какво е 2ра? Какво изисква тя и по какво ще разберете, че сте на нея? Какво е трета? Какви промени изисква тя в моя живот? Стигнете ли до там вие вече сте сериозно на път към целите си.

4. Внимавайте с преките пътища.
Като планинар и пещерняк съм се наслушал на много екстремни истории, започващи с думите “аз знам пряк път” . И аз самия съм участвал в такива както на планина, така и в развитието на моите мечти. Преки пътища има за тези, които познават добре терена. За тези, които не почват от нулата. За останалите обаче е добре да търсите нормалния път поне в началото защото иначе обикновено следва губене, лутане и в някои случаи търсене на помощ. Всички истории за бързоуспелите обикновено пропускат статистиката какъв процент са те от общия брой пробвали. Също така обикновено се пропускат предизвикателствата през които самите те са минали. Зачетете се по биографиите на успелите и ще видите, че не е толкова безпроблемно. Ако се падате екстремист и знаете, че имате нужните качества – действайте, но бих предположил, че щом четете това не сте от тези хора. Действайте спокойно. Животът не е чак толкоз къс и времето за което ще стигнем от т. А до т. Б не е най-важното. Това, което ще спечелим от пътя е.

5. Ценете сегашното си състояние.
Благодарение на него сте стигнали до този момент, в който търсите да развиете своите мечти. Ценете хората около вас, дори работата, колегите, шефа защото те са важни за целите ви. Те Ви дават базата за първата стъпка, било то информационна, финансова, контактна или друга. Не е нужно да скачате в бездни, да напускате работа и да оцелявате в джунглата. В крайна сметка идеята е всички да стигнем до нашите цели, а не само най-добрите в оцеляването. Дори и да сте на най-отвратителното място, приемете го. Позволете му да ви даде енергията, да се трудите по новия ви живот. И търсете полза от всяко едно нещо, която да ви доближава повече до вашата мечта.

6. Намерете спътници.
Както казах в т. 1 всеки има различни идеи за себе си, за вас и за всички останали. Веднъж определили вашата цел обаче вие можете да си съдействате с тях и всички да спечелят. Много от първите стъпки, които взимаме в живота си са точно такива, в които сме имали някой до себе си, било то родители, приятели или други хора, на които сме могли да се уповаваме в случай, че нещо се обърка. И всеки успех е бил съпроводен с взаимно щастие. Отшелничество не е нужно в търсенето на целта. Да, тя си е наша и уникална, но в живота има много хора и пътищата ни се пресичат естествено, движат се заедно и се разделят в някакъв момент. Такава е природата. Ако вашите настоящи цели съвпадат с тези на даден човек в по-голямата си част съберете се и действайте заедно но си имайте едно в предвид, че всеки има своите цели и ценности. Уважавайте се, не се налагайте един на друг и постигайте мечтите си заедно.

Ако имате мнения, коментари, опит или въпроси които искате да споделите моля споделете го под поста. Ще се радвам да знам какво ви вълнува, какво сте пробвали и е проработило или не. Искам да Ви служа възможно най-добре.