Първата стъпка

“Пътешествието от хиляда мили започва с първата стъпка” – Лао Дзъ

Първи стъпки. Всички ги правим. От първия дъх на бял свят, първата стъпка на два крака до първата стъпка през вратите на училището и университета. Всеки е правил първи стъпки, но понякога, за някои неща не успяваме –  притесняваме се, страх ни е и не правим тази стъпка. Тази стъпка, от която зависят нашите мечти. Но какво я прави по-трудна? Досега все сме се справяли, но ето ни пред тази “скална стена” в живота и нашите мечти са на върха. Какво ни спира? Ето ви едно списъче с неща, които следва да проверите и да набавите за да направите тази стъпка по-лесна:

1. Осънайте дали наистина това е вашата цел.
Може да звучи тъпо, но ние хората сме си стадно животно. Доста често се случва да ходим заедно със стадото, защото това е най-добрата стратегия за оцяване, която майката природа ни е дала. Това обаче носи със себе си и редица обърквания що се отнася до индивидуалната ценностна и целева система. Доста често се случва да ни се налагат чужди ценности и идеи от всички посоки, от религия, държава, медии до хората, най-близки до нас. Всеки има идея какво трябва да обичаме и правим в нашия живот. Те не ни мислят лошото по никакъв начин. Просто така сме устроени като общество и единствения изходе съзнанието.

 Първото нещо, което е добре да установим в началото на нашето пътешествие е каква е нашата цел. Няма смисъл да изкачваме чужди върхове като нашия чака. За намиране на отговорите могат да се намерят различни методи, визуализации, но просто трябва да си отворите очите, ушите и другите сетива, да заглушите за момент вселената от хора, загрижени за вас и да се вслушате навътре, какво искахте да правите когато бяхте шест годишен. Или ако имахте всичките богатства с които ви наливат сетивата, ако си представите, че ставате рано от леглото с идеалния партньор(и), в идеалната къща, с много идеални коли, какво ще правите. Ще работите по личния си автомобил-проект? Или ще създавате творчество? Като получите отговор продължете.
Имайте в предвид, че в живота може да ни се наложи да минем и през други планини за да стигнем до нашата, но това не значи, че трябва да минем през всяка планина, да изкачим всеки връх за който някой ни е казал. Може да не можем да я “уцелим” от раз, просто защото имаме други планини и уроци да минаваме, но знайте, че някъде там има един връх, къйто чака само вас. Движете се, опознавайте света и хората около вас и вашия път ще излезе от някъде.

2. Проучете
Няма как да проучите цялата пътека преди да минете по нея. Това е все едно да гледате карта и да кажете “аз знам планината”. Бъдете сигурни, че ако тръгнете с подобна идея тя ще ви покаже, че грешите. Не е препоръчителна и противоположността – да се метнете в океана и да се научите да плувате. Някои наистина успяват, но някои се и давят. Най-добрия вариант лежи някъде по средата.Нека разгледаме предизвикателството пред нас, да видим от къде ще ни е най-лесно да започнем изкачването. Няма смисъл да се борим със гладка, отвесна скала, след като има пътека малко по-нататък. Огледайте терена. Вижте къде какво ще ви помага и пречи. Помислете къде ще стъпвате, къде ще се хващате. Пробвайте, падайте, но от ниско. Предполагам така сте се научили и да ходите. Много хора се отказват в началото просто защото са си избрали да тръгнат от трудно място. Не се заблуждавайте обаче, да търсите идеалното време и място. Такова няма.

3. Започнете с малко и после сменете скоростта.
Прието е колите да тръгват от първа скорост, защото се иска голяма мощност за да приведеш нещо от спряло състояние в движение. Набереш ли веднъж момент може да включиш на по-висока скорост. Така и във всяко ново начинание е нормално тръгването да е бавно и да изисква повече усилия. Няма смисъл да се мъчите и да се прегаряте в самото начало. Започнете системно и започнете едно по едно да изпълнявате задачите по целите си и да набирате скорост. Един контакт, една продажба, една творба на месец. Завършете нещо за да се задвижите и да знаете, че се движите. Много трудно обаче ще достигнете до мечтите си с тази скорост. Намерете съединителя и скоростния лост на вашите мечти и се научете да ги ползвате. Ако горното бе първа скорост помислете какво е 2ра? Какво изисква тя и по какво ще разберете, че сте на нея? Какво е трета? Какви промени изисква тя в моя живот? Стигнете ли до там вие вече сте сериозно на път към целите си.

4. Внимавайте с преките пътища.
Като планинар и пещерняк съм се наслушал на много екстремни истории, започващи с думите “аз знам пряк път” . И аз самия съм участвал в такива както на планина, така и в развитието на моите мечти. Преки пътища има за тези, които познават добре терена. За тези, които не почват от нулата. За останалите обаче е добре да търсите нормалния път поне в началото защото иначе обикновено следва губене, лутане и в някои случаи търсене на помощ. Всички истории за бързоуспелите обикновено пропускат статистиката какъв процент са те от общия брой пробвали. Също така обикновено се пропускат предизвикателствата през които самите те са минали. Зачетете се по биографиите на успелите и ще видите, че не е толкова безпроблемно. Ако се падате екстремист и знаете, че имате нужните качества – действайте, но бих предположил, че щом четете това не сте от тези хора. Действайте спокойно. Животът не е чак толкоз къс и времето за което ще стигнем от т. А до т. Б не е най-важното. Това, което ще спечелим от пътя е.

5. Ценете сегашното си състояние.
Благодарение на него сте стигнали до този момент, в който търсите да развиете своите мечти. Ценете хората около вас, дори работата, колегите, шефа защото те са важни за целите ви. Те Ви дават базата за първата стъпка, било то информационна, финансова, контактна или друга. Не е нужно да скачате в бездни, да напускате работа и да оцелявате в джунглата. В крайна сметка идеята е всички да стигнем до нашите цели, а не само най-добрите в оцеляването. Дори и да сте на най-отвратителното място, приемете го. Позволете му да ви даде енергията, да се трудите по новия ви живот. И търсете полза от всяко едно нещо, която да ви доближава повече до вашата мечта.

6. Намерете спътници.
Както казах в т. 1 всеки има различни идеи за себе си, за вас и за всички останали. Веднъж определили вашата цел обаче вие можете да си съдействате с тях и всички да спечелят. Много от първите стъпки, които взимаме в живота си са точно такива, в които сме имали някой до себе си, било то родители, приятели или други хора, на които сме могли да се уповаваме в случай, че нещо се обърка. И всеки успех е бил съпроводен с взаимно щастие. Отшелничество не е нужно в търсенето на целта. Да, тя си е наша и уникална, но в живота има много хора и пътищата ни се пресичат естествено, движат се заедно и се разделят в някакъв момент. Такава е природата. Ако вашите настоящи цели съвпадат с тези на даден човек в по-голямата си част съберете се и действайте заедно но си имайте едно в предвид, че всеки има своите цели и ценности. Уважавайте се, не се налагайте един на друг и постигайте мечтите си заедно.

Ако имате мнения, коментари, опит или въпроси които искате да споделите моля споделете го под поста. Ще се радвам да знам какво ви вълнува, какво сте пробвали и е проработило или не. Искам да Ви служа възможно най-добре.
The following two tabs change content below.

Петър Габъров

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *

© Всички права запазени. 2015 - 2024 | Политика относно бисквитките | Политика за поверителност