Предай Нататък

Напоследък все по-често и по-често почнах да чувам за принципа “предай нататък”. Започнах да се замислям, да го разучавам и го и приложих на няколко пъти и искам да ви споделя малко за впечатленията, които получих от него.В нашия градски живот ние сме свикнали да обменяме нещо за нещо, с конкретен човек. Ако аз давам предмет то той трябва да ми даде пари и обратното. Обмена става в една точка на времето и пространството. Дори ако ползваме услуги на лизинг при покупка продавача получава сумата си веднага, а ние плащаме по-малко на банките. Не винаги е било така обаче, не винаги всичко се е случвало веднага и не винаги банките са били толкова популярни.Преди месец бях в едно възраждащо се българско селце в Родопите и ми разказаха как едно време, като в семейството се роди момче бащата отива в гората, взима дървен материал и почва да го подготвя за момента в който момчето порасне и си намери жена. В момента, в който това се случвало цялото село се хващало и сравнително бързо се вдигала къща, в която новото семейство да заживее. Това ставало без бъхтане за много пари, без кредити, без цял живот робуване на банки и т.н.Защо? Защото просто в едно малко общество като селското, всеки е бил част от едно цяло, всеки е разчитал на околните и гледал и на него да може да се разчита. По този начин при необходимост всеки е давал когато е можел и е получавал когато е имал нужда. Това е гарантирало оцеляването на селото.Друг пример за предай нататък, който сигурно ви е много по-познат е наследството. Докато втория е само във времето, първия обхваща и пространството.
Къде е всичко това сега и как сме го забравили?
Града, както ние го познаваме е дело на индустриалната революция, на нуждата от работна ръка, която за едно голямо производство е била силно необходима допреди едно две десетилетия. Представете си, че сте насред 20-ти век. Напускате всички познати и дома си в търсене на повече. Хвърляте се в някаква среда с хиляди непознати. Вие не знаете какви са техните намереня и мисли и инстинкта ви за оцеляване се включва на 100%. Малко по малко започвате да общувате, но и се отделяте в една група от хора, които пак си ви остават сравнително непознати, понеже това не са хората, с които сте отраснали заедно. Дори и приятелите понякога са с вас, а понякога не са. Как да вярваш, чи като дадеш по-късно ще ти се върне? И ето че идва зависимостта от париге – сигурността, че каквото даваш, такова получаваш…или дали?

Градския човек “Хомо Урбанус” е станал роб на това, че замяната става тук и сега, с един и същи индивид и това позволява на банките и различни компании да се възползват с тактики като “безплатен обяд” активирайки идеята, че щом сме получили трябва да дадем. От един на един човек, само където обмена доста често е в наш ущърб.

Защо предай нататък?
Защото това е традицията, обединявала хората от едно общество. Ангажимент, не към индивида, а към цялото. Благодарния син от горната традиция е знаел, че някой ден и той ще участва в изграждането на 3-4 ( или повече) къщи. Това е начин да започнем едно обединяване на хората. Това е начин да помогнем на хора, които имат нужда и това е начин, да се освободим от ненужното нам.

Как се изхранваме с предай нататък?
Няма как, но живота не е само храна. Има и много длуги неща, които е нужно да развиваме. Идеята не е да си подарявате поминъка. Идеята е да предадете нещата които са ви в повече или не ползвате на някой, който ще ги ползва. За това и много хора дават толкова акъл ;) .

Шегата настрана. Сигурен съм, че вие имате достатъчно много неизползвани вещи у дома. С такъв жест вие правите пространство във вашия живот, което ме навежда на следващия въпрос:

Какво печелим с предай нататък? 
Първо – пространство за новото, както физическо така и на други нива.
Второ – това е процес със който зараждаме това разумно, загрижено, помагащо общестмо, за което толкова много хора мрънкат.
Трето – даваме възможност за обратната вълна. Виждали сте как като плеснете във вода в затворен съд вълната стига до края и се връща. Така е и ехото, така е и всяко едно нещо в живота. Каквото повикало такова се обадило. Наистина, не получаваме резултата веднага, но това е по-истинско от глезотиите, на които сме свикнали да получаваме веднага. Вика му се инвестиция и всички бизнесмени, пък и родители го правят. Защо да не го правим и в други аспекти от живота, като например един с друг. Не с непознати но с нашите приятели. Нека мотивираме тези, на които сме дали да предадат. Така те не са ограничени в ресурса на неща, които да ни дадат, пък вълната ще се върне след време, с това, от което се нуждаем.

Ами всички хора, които няма да предадат?
Няма как да знаем кой ще предаде и кой не. Това е свободен избор на хората и всеки може да реши как да действа. Някои оставят реката да тече, а други я преграждат с язовир, но дори и вторите изпускат ресурса за да произвеждат енергия или да напояват земи. Те са в правото си. Всичко, което можем да направим е да съобразяваме кое към кого ще отиде и защо. Наскоро имаше свободен пазар в борисовата градина. Там раздадох някои мои вещи. Исках да се изчистя и от един графичен таблет, но не исках той да попадне в някой произволен човек, който да не го използва по предназначение или въобще не знае какво е. Вместо това го пуснах във фейсбук, като казах, че артиста трябва да ми прати скица за да потвърди че е такъв. И ето че таблета си намери собственичка, която да го използва за рисуването на детски книжки.

Всеки един предмет иска да се движи, не само по пътя на гравитацията или по пътя към коша.

Ако съумеем да използваме ресурсите си разумно и да предаваме това, което вече не ни върши пълноценна работа то ние можем да раздвижим енергията на този свят към едно по-добро бъдеше.